Дневникът е нещо много лично... 
Дали някога би посмял да го дадеш другиму  да го чете, или по-скоро дали би разрешил?
Едва ли! По-скоро може да забравиш да го скриеш и някой случайно да попадне на него. И тогава, вероятно, би се чувствал неловко...
Личен дневник в Интернет пространството?! Няма такова нещо! В най-добрия случай, ако си сложил някои "забрани" в своя блог, този дневник ще е нещо като едновремешното "писмо в бутилка", пуснато в океана, което някой ден все някой ще намери.
Затова май е по-добре да сваля "забраните" към моя блог! Да, и да помня, че това е "дневник", но в Интернет пространството, т.е. с различни посетители - с  /или/ без коментари към нещо твое, лично...

 

Много благодаря за включването ми във вашия Блогрол, трогнат съм!
Няма лични дневници с публичен достъп, разбира се. Всеки, който пише блог, го прави, за да сподели нещо с други хора. Затова се зарадвах, като видях, че вече и вие ще пишете - знам, че има много интересни неща и мисли, които можете да споделите. Пожелавам ви често вдъхновение и приятно писане. Ще четем с удоволствие :)

Не съм съвсем сигурна кой ми е изпратил този коментар, затова няма да споменавам име. Но в никой случай не си "анонимен"! Защо ли ми се струва, че се знаем от сайта "Обичам София"/личен блог на Мартин Заимов?
П.П. Ако вярно ми се струва, то имате/имаш ли някаква информация какво става със сайта, вкл. блога?
Поздрави!

Случвало ми се е да чета много лични неща, публикувани в блогове и сайтове. Един приятел, англичанин, си има сайт, в който е описал преживанията си по болниците, след като е преживял катастрофа, и то ги е описал с изключително интимни подробности. И то подписвайки се с истинското си име. Не стига това, ами е прочел и част от "болничния си дневник" по едно местно радио. Този същият човек (всъщност много свестен и добър, макар и екцентричен) изпада в ужас при мисълта, че негови лични познати или роднини могат да прочетат интимните му спомени в интернет. Но това не му пречи да използва истинското си име. Странно нещо са хората... и интернет е велика работа :-)