Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2007 02:40 - ОПИТАЙ И ТИ...
Автор: vselenche Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6768 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 04.04.2015 14:03


Писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин

     "Мое момиче,
     Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птици, докато стигнах в тази полусветла стая.
     Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезнал от очите ми. Той е тук - на масата, тук - до моето сърце. Но къде си ти? Там - в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на театъра на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам твоите стъпки, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийската красавица, пленена от Хан Татар. Бъди красавица и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.
     Аз съм твоят баща, Жералдин!
     Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!
     Знаеш ли колко нощи съм седял на твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка - за Спящата красавица, за Будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: "Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!" Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: "Виждате ли това момиче. То е дъщеря на стария шут. Помните ли как се казва - Чарли?" Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!
     Днес е твоят ред. Танцувай! Аз танцувах в широк и скъсан панталон, а ти - в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигат понякога в небесата. Иди! Иди и там! Но се връщай и на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин. В ония нощи, в ония приказни нощи, в които ти заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: "Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?" Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после... събираше милостиня... Това е моята приказка! Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да ги пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.
     По-добре да говорим за теб!
     След твоето име, Жералдин, е моето - Чаплин! С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика! ...
     В полунощ, когато излизаш от големия салон, ти забравяй богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бременна, и ако няма пари да купи дрешка за детето, ти сложи пари в джоба му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите - ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! Вдовиците и сираците гледай! И най-малкото по един път на ден си казвай: "И аз съм една от тях!" Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека криле, за да излети в далечината, обикновено му счупва краката! И когато дойде момент, в който ти почувствуваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам! ... Там ще видиш много танцьорки като теб - даже по-красиви от теб, и по-пъргави от теб, и по-горди от теб! От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа. За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре, някой, който свири по-добре! И знай - в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...
     Аз ще умра, но ти ще живееш... Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи... Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче - хората падат по-лесно на твърдата земя, отколкото играчите на нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц да те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант на този свят е слънцето. За щастие, той блести на лицето на всеки човек!
     И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти говори за това...
     Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш оттам по-облечен и по-чист... Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.
     Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е отпреди десет години - от времето, което си отива. Не бой се - тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова на голите! ...
     Знам, че синове и бащи са били във вечен двубой. С мене, с моите мисли, воювай, моето момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, искам да вярвам - тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо - ти наистина да си разбрала всичко, което исках да ти кажа.
     Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно вместо в бяла коприна от сцената ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми е в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си - Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти...
     Целувам те, Чарли."       

image   

www.google.bg/search
     


Тагове:   неща,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cecka1504 - Това е нещо, което много обичам и ...
02.12.2007 09:05
Това е нещо, което много обичам и честичко препрочитам, защото с настъпването на годините се променят и ценностите и човек става по-съзерцателен (т.е. започва да се вглежда повече в самия себе си, за да види по-добре света..)
Страхотно е да обичаш... Дали ще е дете, или любимия човек, дали всички хора - важното е да си в състояние да го правиш, а и да имаш тази потребност! Благодаря ти, че ме върна към това!
цитирай
2. vselenche - Как мислите?
02.12.2007 21:38
Здравейте, Цецка! Благодаря за хубавите думи, написани от Вас! Кажете ми, моля Ви, Вие сте учител, как мислите: На децата, на които преподавате, би ли харесало това писмо, ако го прочетат? Или времената толкова са се променили(не е само до проблемите в БГ), че то, писмото, би им прозвучало бая извън контекста, дори смешно?! Знаете ли, преди години това писмо на Чаплин е било избирано от доста кандидат- студенти (актьорско майсторство) за изпитите им във ВИТИЗ!
Ще се радвам, ако ми отговорите, поздрави, Таня
цитирай
3. cecka1504 - Аз преподавам в началния курс, така ...
04.12.2007 16:32
Аз преподавам в началния курс, така че възприятията там са още в суров вид, но при съответен прочит и разяснение, би моголо да предизвика разбуждане на чувствителността и в детската душа :))
цитирай
4. анонимен - Светла
04.12.2007 16:38
Много интересно писмо, не го бях чела досега. Накара ме да мисля за фотография, колкото и странно да изглежда това.

Малко странична тема - "Обичам София" прояви признак на живот.
цитирай
5. vselenche - Защо да е странно?
04.12.2007 17:50
Здравейте, Светла! Според мен сте се озовали в "Света на Чаплин" и вероятно Вашите мисли за фотография са били "Неговият поздрав" към Вас, поздрав от "Човека с бастунчето".
цитирай
6. viovioi - да и аз съм впечатлена...
05.12.2007 11:42
Поздрави за приятната изненада която ни поднесе:))
цитирай
7. vselenche - Здравейте!
05.12.2007 12:15
Радвам се, че Ви харесва! Приемете го като подарък за Коледа от един Непознат...
А инак, явно хората и днес имат нуждата от Чаплин! Според мен, това звучи обнадеждаващо във времето на виртуалната комуникация...
цитирай
8. анонимен - Привет! :)
06.12.2007 09:16
Благодаря ти за това писмо. Най-трогателното нещо, което съм чела в последно време; докато го четях се просълзих. Наистина замисля...
Мисля, че това отговаря отчасти и на въпроса ти дали на съвременните ученици би им харесало писмото -- да, на мен ми хареса и ще се постарая да го разпространя сред приятелите си, защото написаното от Чаплин не се поддава на времето. Думите му звучат също толкова актуално днес, в свят, в който славата, богатството и фалшивият блясък са на почит.
Поздрави и още веднъж благодаря :)
цитирай
9. comfy - !
08.12.2007 10:46
... Чудесно е, че го цитираш тук!

Благодаря ти! :)
цитирай
10. illym - Страхотна публикация!
12.12.2007 09:55
Дано стане достояние до повече хора! Кара те да се замислиш...
цитирай
11. venercheto - Господи, невероятно е. . наистина. ...
19.12.2007 04:41
Господи, невероятно е..наистина..Почти успя да отмие позора, който е лепнат като мазно петно върху всяка снимка на Чарли- факта, че се е оженил за момиче на възрастта на внучките си..
Кaто дете страшно го харесвах, естествено. После като разбрах за Ууна, се отвратих невероятно.. Не можех да го проумея.. И сега не мога, но след това писмо факта има по-малко значение. Да- кой ли е ангел- наистина?

А oф тoпиk- ти, vselenche, кефиш невероятно! Преглеждам ти блога в момента и ме изпълва една таква топлина и гордост..Всички, които твърдят че днешните млади хора са неграмотни, комерсиални и примитивни, ще ги пращам към твоя блог. Браво ееееииииии !!! Само така..

Целувки от мен :)
цитирай
12. vselenche - @ Venercheto
19.12.2007 12:06
Здравейте и благодаря за написаното!
Казвате, че благодарение на това писмо на Чаплин до дъщеря му Жералдин за Вас вече има по-малко значение неприемливия му брак с Ууна...
Знаете ли, в първия момент останах озадачена, защото за мен "този факт", както Вие казвате, никога не е имал никакво значение. Между другото, Вие сте първият човек, който ме кара да се замисля над този момент от биографията на Чаплин и съответно да се запитам защо за мен "този факт" не е имал и няма никакво значение. Оставям настрани, че обожавам Чаплин от професионална гледна точка, но чисто човешки и днес ми е достатъчно само за миг "да застане" пред очите ми "човекът с бастунчето" и веднага се чувствам по-добре. Толкова обич, топлина и добрина има във всичко създадено и останало след него, че той е цяла Вселена, и мисля, не само за мен.
Казвате, че като дете страшно сте го харесвали! Може би, ако днес се върнете отново към него, той ще Ви "докосне" и Вие ще зърнете малкото дете, което някога сте били. Според мен в днешния свят, не само в БГ, на децата трябва да се четат приказки, трябва да бъдат водени на театър, трябва да гледат Чаплин, и не само него, трябва да им се преподава знанието с Любов... и когато пораснат, няма как да не бъдат "качествени" човеци със съответното добро образование.
А относно Чаплин, още нещо. Ако не сте чели Автобиографията му, искрено Ви я препоръчвам. Ще видите, че е вярно казаното от него в това писмо до дъщеря му Жералдин. Той наистина е плакал повече в живота си отколкото е успял да разсмее хората по света в тези над 40 години творчество.
Поздрави!
цитирай
13. shania16 - благодаря ти!
20.12.2007 14:20
Върна ме назад в детските ми години. Аз съм отраснала с филмите на Чаплин, чела съм и дори препрочитала Автобиографията му, но някак напоследък не се сещах за тези неща.
Винаги съм плакала на неговите филми. Зад привидно комичните му роли се крие един друг свят, който ме е провокирал и често натъжавал.
Поздрави за това писмо, за напомнянето, за всичко, което се съдържа в тези редове.
цитирай
14. vselenche - @ shania16
20.12.2007 16:00
И аз благодаря! Желая ти хубави празници!
цитирай
15. rotazia - Явно сме заслужили ние, простос...
22.12.2007 08:22
Явно сме заслужили ние, простосмъртните , сред нас и заради нас да се роди този велик човек ! Няма случайности в този свят !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vselenche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 409960
Постинги: 26
Коментари: 150
Гласове: 2497
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031