Преди време прочетох:
"Господи, моля Ти се, изпрати ми един Ангел да ме научи да правя най-малкото Добро, да ме научи да правя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото Знание, да ме научи да дам на хората най-малката Свобода и как да проявявам най-малкото Милосърдие." (Из "Молитви и формули дадени от Беинса Дуно на учениците от Всемирното Бяло Братство", София-1992)

Преди време написах:

           КОЙ ЗНАЕ?!
      (недовършен разказ)

        Може би това е един "Спомен за тулумбичките", може би това са "Спомени от Бъдещето", а може би тръгваме към Любовта?!

ТОЙ: "Ще ме убиеш! Ето как ще ме убиеш! Обичам те!"
ТЯ:   - Не, ти не ме обичаш, все още не ме обичаш! Ти си влюбен в мене, силно влюбен! А най-вече... много силно ме желаеш, чак до полуда! 
         Когато мене ще обикнеш, ще почваш постепенно да обикваш себе си. Ти все още не знаеш какво означава това. Когато разбереш, ще започнеш постепенно да узнаваш "Защо" си дошъл на този свят - "Тук" и "Сега"! Тогава ще си припомниш "Спомените от Бъдещето", ще спреш да се мяташ в собствената си "клетка", а Самотата, Духовната самота, ще си иде.
ТОЙ: "Сякаш ми разказваш приказки! 
          Детски приказки!"
ТЯ:   - Това са и не са детски приказки! Защото всеки един от нас носи детето в себе си. Всеки един от нас някога е бил дете, виждал е реално с очите си "сини човечета", но после е трябвало да пораснем и да се научим как да убием детето в себе си! Ето, и ти от детството си не си ял тулумбички!
ТОЙ: "Тулумбички! Какво общо имат тулумбичките?!"
ТЯ:   - Имат много общо! Когато погледнеш детето си със своите детски очи, когато приласкаеш Света с очите от Детството си, тогава и ще разбереш! Тогава ти "ще се завърнеш в Бъдещето" и вече няма да имаш нужда от мен, за да продължиш по пътя си.
ТОЙ: "Не искам да те губя!
           Не искам да те загубя!"
ТЯ:   - Ти няма да ме загубиш. Просто ще изпълниш това, за което си дошъл на този свят. А после, там в далечината някъде, ние отново ще се срещнем, ще протегнем ръце един към друг и Слънцето ще изгрее!
         Колко много "Искате" да разкажете за Любовта! Аз пиша и пиша под Ваша диктовка. Вие сте Тези, Които споделяте за Любовта. А аз пиша ли пиша и едновременно се уча как да преодолея Самотата... опитвам се да усетя и позная Божествената Любов!
         Ето защо изведнъж прописах, сякаш от "нищото". Винаги съм знаела, че това някога ще се случи, дълбоко в себе си съм го усещала. Да пишеш без да търсиш и да измисляш думите... те от само себе си излизат из дълбините на твоята Душа. Често на това му казват "вдъхновение", а то си е Божествена искра! Вече знам, аз няма да спра да пиша, просто трябва да пиша, защото вече не мога да не пиша! И туй, за което ще пиша, е за излизането от Самотата и за навлизането в Любовта...
         Изведнъж всичко просветва около мене, тъмнината, нощта, си е отишла и е изгряло Слънцето!

А днес, обръщайки се назад, си казвам:  
Да, това прочетох и написах някога, преди време, а днес сякаш сама на себе си завиждам за "Онова" време...

Хубаво лято на Всички!

Танца на Гарфилд - Песен на О-Zone 
(За пореден път благодаря на Diamant1965
 за музикалния й блог)