от Тод Стърнс

Снимка: интернет

            Тод Стърнс е водещ на Fox News & Commentary, може да бъде чут по множество консервативни радиостанции. Най-новата му книга е „Безбожната Америка: Истински истории от фронтовата линия на атаката срещу традиционните ценности”. Настоящата статия е публикувана на FoxNews.com на 09 ноември 2016 г. – един ден, след като републиканецът Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ, побеждавайки кандидата на демократите Хилъри Клинтън с 306 срещу 232 електорални гласа.

            Нашият дълъг национален кошмар свърши и Републиката беше спасена.

            Роден съм в дълбокия Юг. Баща ми, който почина през 2006 г., беше работник. Живеехме от заплата до заплата. Ходехме на църква в неделя. Водехме тих живот – както много семейства от така наречената „затънтена провинция”.

            Баща ми беше част от Мълчаливото мнозинство и ако беше жив, щеше да гласува за Доналд Тръмп.

            Живея в Ню Йорк повече от десетилетие – и съм виждал с очите си презрението към хората от провинцията като баща ми – хората от селска Америка.

            Докато пишех книгата си „Безбожната Америка”, се чувствах като герой от „Патешка династия”,[1] живеещ в света на Майли Сайръс – където правилното е грешно, а грешното правилно, сякаш всичките ни ценности са били обърнати с главата надолу.

            Президентът Обама ни нарече огорчени. Каза, че сме хора, вкопчени в оръжията и религията.

            Безброй пъти той отиваше в чужбина и се извиняваше за нашата нация. И до ден днешен остава неясно дали той вярва, че САЩ са най-изключителната нация в света.

            Хилъри Клинтън ни нарече окаяни – неспасяеми.

            „Да го кажа доста опростено, можете да поставите половината поддръжници на Тръмп в това, което наричам „кошница на окаяниците”. Нали така? Расисти, сексисти, хомофоби, ксенофоби, ислямофоби, каквото се сетите.”

            Единственото окаяно нещо беше кошницата на Хилъри Клинтън с доста опростени коментари.

            „И за жалост, има такива хора и той ги въздигна” – продължи тя. „Той даде думата на техните уеб сайтове, които преди се четяха само от 11 хиляди души, а сега се четат от 11 милиона. Той публикува и споделя в туитър обидна, изпълнена с омраза, злонамерена риторика”.

            Нейната кампания представяше консервативния католицизъм като „извращение на вярата” и внушаваше, че евангелистите са сбирщина от обеднели провинциални дръвници.

            Бяхме подигравани от Холивуд и отричани от академичната общност. Бяхме маргинализирани от медиите – тормозени и унижавани от сексуални и джендър революционери.

            Но всичко това се промени в изборния ден – когато Доналд Тръмп се превърна в шампион на Мълчаливото мнозинство. Той ни даде глас. И Мълчаливото мнозинство вече не е мълчаливо.

            Ние, Народът[2] решихме, че е време да пресушим тресавището.

            Време е да възстановим традиционните ценности. Време е да защитим Конституцията. Време е да защитим нашия суверенитет. Време е да спасим неродените деца.

            Време е да защитим американските работници и да си върнем работните места от Мексико и Китай. Време е да заличим бича на Обамакеър.

            Време е да наемем строителите, за да построят тази гигантска стена.

Окаяните американци проговориха – и на осмия ден от ноември в Лето Господне две хиляди и шестнадесето ние решихме Да Направим Америка Отново Велика.[3]

Превод от английски език: Любомир Талев

[1] Популярен американски риалити сериал, представящ живота на семейство Робъртсън, което е станало успешно благодарение на семейния си бизнес „Командир Паток”. Семейството живее в Западен Мънро, Луизиана – т.е. „дълбокия юг”, от който е родом и авторът. Мъжете от семейство Робъртсън са известни с дългите си бради и християнските си убеждения – бел. пр.

[2] С тези думи започва преамбюлът на американската конституция – бел. пр.

[3] Слоганът на предизборната кампания на Доналд Тръмп – бел. пр.