Защо българският народ вечно гласува за някой "спасител" - авт. Евгений Дайнов, DW, 23.04.26

"Защо българският народ периодично гласува за някой "спасител"? Една от причините Евгений Дайнов вижда в медиите, които след 1989 създаваха чувството за безизходица, вещаейки, че зад ъгъла дебнат страшни неща.

В изборния ден си причиних част от българските т.нар. "мейнстрийм" медии, които иначе избягвам. И още към обяд си дадох сметка защо българският народ периодично гласува за някого, който да "го оправи". Година след година, десетилетие след десетилетие голяма част от медиите създаваха условията това да е сравнително трайна обществена нагласа. Цяло чудо е, че търсенето на "спасители" не се случваше по-често.

Как се роди идеологията на безнадеждността

Още преди първите избори след падането на комунизма, които се проведоха през юни 1990, новоосвободените от цензура медии бяха развили собствена идеология, която разпръскваха из цялото общество. Не след дълго за повечето българи тя стана доминиращата картина на света.

Новоосвободените медии (тогава – предимно "преса") от първия миг не излъчваха радост от свободата. Освен донякъде новите вестници като "Демокрация" и "Свободен народ", никое от другите издания не излъчи послание от типа: "Ура! Свободни сме! Най-сетне нашите съдби са в нашите ръце!". Стана точно обратното. Общото послание беше в тази посока: "Ами сега? Как ще се оправяме? Задава се нещо истински ужасно!". Всяка есен водещите заглавия предричаха "дълга и тежка зима". Независимо от сезона, медиите вещаеха, че – като във филм на Хичкок – точно зад ъгъла дебнат страшни неща. Коментари, анализи и уводни статии често завършваха с изречението: "Задава се страшното".

За баланс новоосвободените медии измислиха на сваления вече Тодор Живков умилително-лакейския прякор "Тато", макар че докато беше на власт той бе известен единствено като "бай Тошо".

И така се роди идеологията на безнадеждността. Нейното послание, година след година и десетилетие след десетилетие бе следното: "Изоставен си. Сам си и си безпомощен. Бъдещето носи единствено страхотии и няма кой да те пази от тях. Всяка следваща година ще е по-зле от предишната. Надежда няма и няма да има. И нищо не зависи от твоите собствени усилия. Каквото решат големите – това ще ти се случва".

Крайният резултат от тази пропаганда е очевиден. Уплашени от бъдещето, убедени, че каквото и да правят, ще им бъде разкатана фамилията, хората започват да се оглеждат за закрилник. За някой техен си "голям", някой "Тато", който да ги "оправи" и да ги "спаси".

Първият опит за намирането на нов закрилник беше Царят. Вторият - Бойко Борисов. Сега наблюдаваме третия опит, издигнал до властта Румен Радев. Царят не направи системни бели. Борисов обаче възстанови онези отношения на покорство и подчинение, които бяха характерни и за социализма на бай Тошо. И прекалено много хора с удоволствие заживяха в това времеубежище - топло, миризливо и познато. 

А днес? Някой грижи ли се за народа?

Връщам се на изборния ден. Час след час слушах как бродещите из народа репортери откровено подтикваха най-обикновени, притеснени хора да споделят идеологията на безнадеждността. Става ли все по-зле положението? Става. Народът обеднява ли? Обеднява. Едно време беше ли по-добре? Беше. Всички политици лъжат ли? Лъжат. Някой грижи ли се за народа? Не. Има ли надежда? Може и да има, ама не точно сега…

И това го казват хора, чиито пенсии се вдигат от средно 422 лв. през 2020 година, т.е. при Борисов, на средно 977 лв. през 2025 година, т.е. след като той излезе от властта.

Никой не се грижи за народа…

Е, как човек да не се надява на поредния Тато да дойде и да оправи нещата "за народа"?

В душевността на всеки народ има всякакви наклонности и качества. Има добродетели, има и поквара. Има дори (според Платон поне) злоба.

От над три десетилетия масовите медии окуражават, вадят на повърхността и подкрепят онези качества, които не дават като резултат едно съвременно, мирно, убедено в силите си общество: страха, лъжата, отчаянието, злобата, лакейството, алчността, завистта.

Този път не води към храма, както се казваше в един стар велик филм. Това е крива пътечка, която води към мравуняк, населен от покорни мравчици.

Феодализмът вече не е възможен. Имаме налице прекалено много граждани, които не искат да се киснат в това блато. Но докато над обикновените хора тегне идеологията на безнадеждността, България непрестанно ще се връща назад, ще слиза от магистралния път, за да се омотае в тръните около него и после, одрана и парцалива, ще се връща на него, за да догонва останалите народи."
(https://www.dw.com/bg/zaso-blgarskiat-narod-vecno-glasuva-za-nakoj-spasitel/a-76905247) 


*Christo Komarnitski, Фб, 23.04.26: Рибата още е в морето, но вече слагам тигана.
Мисля да се възползвам от големия обем материали за близо 20-годишното управление на Борисов и да правя паралели с периода Радев. Работното заглавие на проекта е "Два генерала".
(https://www.facebook.com/christo.komarnitski/posts/10226705567223699?ref=embed_post)

Видео: Дайнов за Радев, Путин и Тръмп, 23.04.26

💬 Цялото предаване: ⏮ 23.4.2026 - #ДЕНЯТ с В.Дремджиев: Спасимир Домарадски, Евгений Дайнов, Иван Брегов, https://www.youtube.com/watch?v=N2AUDSBw5oE&t=4044s 

*

Момчил Дойчев, Фб, 24.04.26:
ИЗБОРИ С КАТАРЗИС ИЛИ ОБРАТНО НАЗАД?
Сравнителен анализ на два исторически избора: 19.04.1997 и 19.04.2026 г.

В новата политическа история на България има дати, които не са просто изборни дни, а исторически повратни точки, в които обществото прави цивилизационен избор. Такива са 19 април 1997 г. и 19 април 2026 г.
Макар разделени от почти три десетилетия, тези две дати носят удивителна символика: и в двата случая България е изправена пред дълбока политическа, институционална и морална криза, а изборите се превръщат в акт на обществен катарзис – болезнен, но необходим опит за национално пречистване и историческа корекция.

I. Изборите през 1997 г. – катарзисът след икономическия колапс

Изборите на 19 април 1997 г. са резултат от една от най-тежките кризи в българската демократична история.
След по-малко от 2 години управление на БСП и опит на правителството на Жан Виденов да реставрира социализма в най-уродливите му форми, България преживя:

- хиперинфлация;
- масови банкови фалити;
- срив на държавността;
- масово обедняване;
- политическа делегитимация на посткомунистическото управление.

Това е момент, в който икономическият колапс породи политически катарзис. След дълга и мъчителна промяна на приливи и отливи след антитоталитарната революция през 1989-1990 г. държавата бе за втори пореден път в рамките на 7 години плячкосана от посткомунистическата олигархия и на практика фалира. Едва тогава зараждащото се гражданско общество осъзна, че моделът на псевдопреход, доминиран от посткомунистическата олигархия, води към национална катастрофа.

Вотът през 1997 г. бе не просто победа на Обединените демократични сили. Той бе:

- отказ от реванша на старата номенклатура, трансформирала се успешно в посткомунистическа олигархия;
- цивилизационен избор на европейски курс на управление;
- целеполагане в посока на НАТО и ЕС;
- обществен мандат за дълбоки и радикални икономически и политически реформи, съчетани с промяна в ценностната ориентация на българското общество към Европа;
- стремеж към институционално изграждане на демокрацията и възстановяване на българското национално достойнство.

Тогава гражданите избраха реформите пред разрухата, Европа пред „сивата зона“ между демократична Европа и авторитарна Евразия, активната външно политическа политика пред изолацията, бъдещето пред носталгията по миналото.
Този вот има революционен характер, защото промени не просто властта, а посоката на развитие на държавата.

II. Изборите през 2026 г. – катарзис след институционално разложение

Ако 1997 г. беше катарзис след икономически банкрут, 2026 г. е катарзис след институционален и ценностен банкрут на непреодоления посткомунистически етап.
Причините за това са още от 2001 г. Тогава бе направена крачка назад. Промяната към Европа се бе оказала непосилна за по-голяма част от населението на страната, бързината на смяната на икономическата система създаде огромна ценностна криза, необходимост от смяна на професията, търсене на по-лесен път в емиграция или затваряне в очакването на чудо. И такова „чудо“ се случи с връщане на живелият половин век в изгнание бивш български цар, доведен от същите тези посткомунистически сили на „плаща и кинжала“, които видяха в правителството на ОДС опасен враг на нейното не просто възможност за плячкосване на държавата, но и оцеляване.

Днес кризата не се измерва в хиперинфлация или фалити. Тя не е криза на масова бедност и пауперизация на населението, както бе през 1996-1997 г. Днес кризата е много по-суфистицирана. Тя се проявява като:

- разпад на доверието в държавата като цяло, в партиите, политиката и институциите;
- хронична политическа нестабилност – 8 избора в рамките на 5 години;
- девалвация на парламентаризма;
- овладяване на институции от олигархични и мафиотски зависимости;
- ерозия на геополитическата ориентация, поява на колебание в европейския и евроатлантическия избор;
- засилване на хибридни външни влияния и въздействия;
- а моралната криза и апатията в обществото са най-важните нейни проявления.

Докато през 1997 г. държавата беше на ръба на икономически срив, през 2026 г. тя е на ръба на морална и ценностна криза на легитимността.

Това е по-опасна форма на криза, защото:
Продължаването по този посткомунистически олигархичен път на обществен и държавен упадък води неизбежно до икономическият срив. Институционалният разпад е видим, но той става все повече нормализиран, става „новата нормалност“. Общественото разложение, корупцията и задръстването на институционалните канали за промяна доведе до усилване на неверието в градивна промяна и до желание за търсене на лесни, отново популистки (както през 2001, 2009 и 2021 г.) пътища за изход от кризата на легитимността, които всъщност водят до катастрофа.
Именно затова изборите на 19.04. 2026 г. нямаха същия исторически заряд като тези през 1997 г. Да, те можеха да бъдат момент на демократично отрезвяване, но се превърнаха в момент на търсене на поредния спасител, който „да ни оправи“. Случи се второто. Но то беше и неизбежно.

III. Приликите – когато обществото е изправено пред избор „назад или напред“

„Вдигни очи, виж този свят, върви напред, а не назад…“ (песен на протестите от 1996-1997 г.)
„Стисни очи, преброй до три, дъжд от рози вали…“!) (чалга песен, характерна за „времето на безвремието“.)

И през 1997 г., и през 2026 г., българското общество е поставено пред фундаментален избор:

1. Избор между модел за развитие

През 1997 г. изборът беше между:
- път към ЕС чрез създаване на пазарна икономика и демократични институции;
- път за никъде, посткомунистическа реставрация.

През 2026 г. изборът е между:
- път към институционално оздравяване;
- връщане назад към „светлото социалистическо минало“, неизбежно свързано не с оздравяване , а със задълбочаване на олигархична деградация по руски мафиотски образец.

2. Избор между геополитически посоки

През 1997 г. залогът беше:
- европейска интеграция или „сива зона“ в евразийската периферия.

През 2026 г. залогът бе:
- утвърждаване в евроатлантическата общност или постепенно откъсване от Европа чрез засилване на руското авторитарно хибридно влияние.

3. Избор между активен граждански суверенитет или пасивно подчинение на нов „спасител“

И в двата случая изборите са тест дали обществото ще:
- поеме отговорност за съдбата си;
или
- ще остави инерцията да решава вместо него.
През 1997 г. избрахме първото, през 2026 г. – второто.

IV. Разликите – през 1997 г. надеждата беше по-лесна, свободата бе видима, защото икономическата разруха бе пълна. Тогава кризата беше толкова драматична, че създаде яснота. Хората знаеха какво отхвърлят и знаеха какво искат.

През 2026 г. кризата е по-сложна и по-коварна. Тя е:
- морална и ценностна – криза на обществения морал и на либерално-демократичния политически модел, атакуван от крайни позиции не само у нас;
- размита и неясна като ориентация и път;
- продължителна - от 2020 г. насам обществото се лута между все по-измамни популистки алтернативи;
- прикрита зад фасадна нормалност, формална институционална сигурност и прикрито, но все по-видимо олигархично завладяване.

Това направи опитът за катарзис през 2026 г. не само по-труден, но и повече неясен и с още по-непредвидими социални последици.

Днес общественото недоверие в политиката след категоричната победа на новия популистки проект на новия „спасител“ в лицето на бившия президент като че е преодоляно. Но търсенето на нов, този път силов „спасител“ от обществените недъзи и олигархичното завладяване на държавата може или да усили, или унищожи бавната ерозия на демократичната държавност. Либералната демокрация в този си ерозирал вид в България се провали не само поради олигархичното завладяване от „дълбоката държава“ на демократичните институции. Той се провали и поради липсата на стратегия на разпилените и противопоставени демократични и проевропейски сили за действителна, а не за илюзорна и повърхностна промяна. Изборите през 2026 г. изискваха много по-висока политическа зрялост на обществото, отколкото през 1997 г., а всъщност се получи тъкмо обратното.

V. Историческият въпрос: ще има ли втори демократичен катарзис?

Изборите на 19 април 1997 г. дадоха шанс на България да излезе от икономическата бездна и да тръгне смело по европейския си път.
Изборите на 19 април 2026 г. могат да дадат шанс на България да излезе от институционалното безвремие. Но дали това няма да стане с цената на фактическо отхвърляне на демократичния и проевропейски курс? Той всъщност бе силно отслабен още в 2001 г. с победата на първия „царски“ популизъм и постепенно усилван от поредните националпопулистки проекти в годините, особено след кризата на легитимността от 2020 г. насам.

Това е същинският въпрос:
През 2026 г. бяхме поставени пред алтернативата: Да се повтори енергията на демократичния катарзис от 1997 г., но този път като институционално и морално възраждане, или отново да изберем лесния път на неясните обещания за промяна, които могат да сменят посоката на европейския ни път обратно към Евразия.
Ако през 1997 г. обществото каза: „Така повече не може“, през 2026 г. то каза: „Така повече не бива“.
Първото беше вик за оцеляване. Второто беше избор за неясно бъдеще в забравеното минало.

Заключение
Историята рядко дава втори шанс, но понякога дава втори изпит.
19 април 1997 г. беше изпит за политическа зрялост, демократична устойчивост и икономическо възраждане.
19 април 2026 г. бе изпит за действителна демократична промяна или ново популистко „спасение“.
И ако през 1997 г. България избра Европа, за да се спаси от разрухата, то през 2026 г. тя избра миналото, за да се спаси от развалата на държавата отвътре.
Затова 19 април 2026 г. се оказа обратното повторение на 19 април 1997 г.
България избра повторение на забравеното и станало мъгливо минало, вместо трудния път към бъдещето с изход от всеобхватната криза. Тепърва ще се осъзнава, че преодоляване на кризата не става с търсенето на лесни и „леви“ пътища. Обратният катарзис отхвърли „правия“ (десния, т.е. правилния) път към бъдещето, оказало се непосилно, за да може да бъде понесено.
Но днешният катарзис и неговият неизбежен и бърз срив поражда надежда за следващо „отрицание на отрицанието“, което може наистина да повтори „пиянството на един народ“ от вече далечната 1997 г.
- доц. д-р Момчил Дойчев, политолог, преподавател в департамент „Политически науки“ в Нов български университет, София, съпредседател на Атлантическия съвет на България
(https://www.facebook.com/mdoychev/posts/34986463167635149?ref=embed_post) 

💬Избирателите гласуваха така, защото им писна страната да се върти в кръг - авт. Стефан Попов*, 23.04.26, https://www.mediapool.bg/izbiratelite-glasuvaha-taka-zashtoto-im-pisna-stranata-da-se-varti-v-krag-news382647.html
- *Текстът е от фейсбук профила на автора, Stefan Popov, 23.04.26 

Видео 1: Георги Ганев за: инфлацията, икономическата програма на Радев, знаците към демократичната общност от вота, ДЕНЯТ с В.Дремджиев, 22.04.26 

Ilian Vassilev, Фб, 24.04.26:
Някакви пишман политици и още по-пишман "експерти" се опитват да пробутат тезата, че България била излъгала ЕК, защото инфлацията била за 2025 година по-висока от 3 процента. Важен е извънредния конвергентен доклад от юни 2025 г. Европейската комисия и European Central Bank са гледали основно периода май 2024 – април 2025, или приблизително тази референтна рамка. Данните се „заключват“ няколко седмици преди самия доклад.

Тоест: не се взема само инфлацията за 2024 г.; не се чака да приключи 2025 г.; решаваща е средната инфлация в последните 12 месеца към момента на оценката, тоест преди юни 2025 г.

Самият критерий е: средната инфлация на България да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средната инфлация на трите държави в ЕС с най-ниска инфлация (след изключване на статистически аутлайъри).

Именно затова България изпусна 2024 г. - заради високата средна инфлация в периода 2023–2024. И успя за 2026 г., защото през началото на 2025 г. инфлацията се успокои достатъчно, за да „избута“ старите високи месеци извън 12-месечния прозорец.

С други думи - опитът за политически спор е подвеждащ:
не е важно „каква е инфлацията сега този месец“, нито сега и тази година.

Винаги ми е правило впечатление престореното невежество на противниците на еврото.

Толкова ли е трудно да приемат - свърши се. В еврозоната сме. Необратимо.
(https://www.facebook.com/ilian.vassilev.9/posts/10164558323549430?ref=embed_post)

Икономиката на България/The Economy of Bulgaria, Фб, 24.04.26:
България заплаща като вноска към Европейския съюз 750 милиона евро на година, а получава няколко пъти по-големи суми като подпомагане (това е безвъзмезден подарък). За 2024 година тази сума е 2,05 милиарда евро. Това е само част от пълната сума, на която имаме право, но която не успяваме да усвоим поради административна немощ. За 2024 година България е спечелила 1.3 милиарда евро от ЕС, като така е всяка година, а в някои години сумата е значително по-голяма. Данните са видими на страницата на МФ, на ЕК, навсякъде.

Така че България не плаща нищо за никого в Европейския съюз – на България ѝ се плаща. Помощта за Украйна е кредит, по който България е само гарант, т.е. България не изважда нищо от собствения си джоб. Помощите за украинските бежанци се възстановяват от ЕК отделно, отново България нищо не дава от джоба си.

В същото време всеки европейски данъкоплатец от държава като Холандия или Германия, които внасят повече, отколкото получават от ЕС, има право да попитa "Защо българите, които са затънали в корупция и кражби, очакват пари наготово от нас, вместо да дадем тези пари на украинците, които се борят и защитават и Европа от руснаците."
Това, че у нас се краде, си е изцяло наш проблем. ЕС не ни е майка да се грижи за нас като за пеленачета.
(https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1357603403067581&id=100064538028585&ref=embed_post) 

Видео 2: Все още няма отговор от турска страна за предоговарянето на споразумението с „Боташ“ | 24 апр. 2026 - Твоят ден/NOVA

- Защо служебното правителство на Радев е договорило толкова неизгоден договор с Боташ, дори да се използват 200% от капацитета му? 

Видео 3: На живо: Борис Митов и Николай Стайков с разкрития за архивите на Петьо Петров - Еврото, Извън Ефир, 24.04.26

- Борис Митов и Николай Стайков: Как прокуратурата "погреба" случая "Осемте джуджета", Извън Ефир

💬Езоп, Нютон и новият главен прокурор срещу “Осемте джуджета” - 24.04.26, https://izvanefir.bg/pravosudie/ezop-nyuton-i-noviyat-glaven-prokuror-sreshu-osemte-dzhudzheta

П.П. 

-> Орбан се отказа и от парламента, след като 36 години бе депутат - 25.04.26, https://www.dnevnik.bg/sviat/2026/04/25/4907093_orban_se_otkaza_i_ot_parlamenta_sled_kato_36_godini_be/

"Виктор Орбан обяви в събота, че няма да присъства на учредителото събрание на парламента в Будапеща и се отказва от депутатското си място. При формирането на новото Народно събрание на Унгария той ще изгуби и депутатския си имунитет.
..."

-> В "Прогресивна България" са уклончиви за бързото сваляне на охраната на Борисов и Пеевски - 25.04.26, https://www.dnevnik.bg/izbori-2026/2026/04/25/4907087_v_progresivna_bulgariia_sa_uklonchivi_za_burzoto/

"Най-голямата политически сила в следващия 52-ри парламент "Прогресивна България" няма намерение да бърза с решението за сваляне на охраната на лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Това се разбра от интервю на новоизбрания депутат от "Прогресивна България" Румен Миланов за БНТ.
Румен Миланов е най-възрастният депутат и на него се пада да открие първото заседание на новоизбраното Народно събрание.
..."

1. Момчил Дойчев, Фб, 25.04.26:
Какво ни готвят "прогресивните" сили?

Снощната "Панорама" ясно очерта предстоящия политически и геополитически сблъсък между две Българии - "Прогресивна България" и "Демократична България". Той бе представен от двама най-автентични представители на тези основни политически течения днес у нас - Иво Христов и Радан Кънев. Веднага пояснявам, че не става дума за двете партии/коалиции, а за представителите на две различни ценностно-идеологически разбирания за развитието на България. Сблъсъкът на техните идеи показа, че те не само са противоположни, но и несъвместими.

Това, което разбрахме от представителя на Радевата партия е, че "прогресивните сили" у нас нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Това е ново от гледна точка на неговия популизъм идейно-политически миш-маш от всякакви "социални", "консервативно-социални" и националистическо-социалистически идеи. Според Иво Христов, който е един от прононсираните "стратези" на Радев, било "нецелесъобразно и неморално" да се подпомага Украйна финансово и военно. България не била длъжна да СЪУЧАСТВА в удължаване на конфликта в Украйна! Според него "Румен Радев е много по-близко до европейската идея в оригиналния й вид, отколкото хората, които доминират в Брюксел в момента" и затова "тъкмо евроскептиците можели да спасят Европа, а не "евроконформистите" (т.е. легитимните наднационални структури на Европейския съюз), които я водели към гибел"! Излиза, че не тоталитарният агресор Русия, а ЕС бил едва ли не "сбъднат Оруел"! Такава наглост бяхме чували и виждали досега в "Панорама" само от крайния проруски и антибългарски националсоциалист Костадинов/Копейкин (който в този парламент щял да брани "лявата идея" и "левите" хора!). Иво Христо ни разясни и, че "този ръст на цените се случил, защото нямало референдум (!), защото страната съвсем очевидно не беше готова за възприемане на еврото". Не бе попитан защо тогава в неприелите още еврото страни около България като Румъния, Сърбия, РСМ, Турция и Унгария, а също и в някои страни в еврозоната като Гърция ръстът на цените е много по-голям. По повод Унгария проруският стратег на Радев нагло обясни, че прогонения от народа си на изборите предната седмица унгарски автократор Орбан бил едва ли не недооценен за "полезната" си политика в полза на унгарския народ!
Но може би не само най-нагло, но и най-зловещо бе твърдението, че сме в ЕС, защото “не са ни канили другаде”. Излиза, че не става въпрос за изконните български и европейски ценности като за свобода, равенство, законност, справедливост, а за това да ни поканят другаде! А ако ни поканят в Евразия, ще се върнем ли пак в кочината там?

Очевидно от думите на този елитарен комунистически мракобес е , че "прогресивна" България ни обещава ни повече ни по-малко, а връщане на социалистическия застой и погром от времето на Жан Виденов. До властта са се докопали след 36 годишен преход към свобода, демокрация и европейско благополучие най-реставраторските и реакционни антиевропейски и следователно антибългарски сили. Очевидно народът ни или огромна част от него отново бе излъган и ще плати висока цена за политическото си невежество. Настъпването на поредната популистка мотика отново ще удари челно по това, в което би следвало да има мозък този "прогресивен народ" и за съжаление не само него, а всички.
https://www-facebook-com/mdoychev/posts/35016996027915196?ref=embed_post

•• Панорама - 24.04.2026 по БНТ: https://www-youtube-com/watch?v=mZXawebLA_4

"След победата – Иво Христов от "Прогресивна България"
"Да" и "не" на какво – Радан Кънев"

• Радан Кънев, Фб, 26.04.26:
Има ли в новото мнозинство истинско намерение за изграждане на правова държава?
- откъс от участието на РК в "Панорама"
https://www-facebook-com/reel/2028195067732785

2. Момчил Дойчев, Фб, 25.04.26:
А днес другия крайно ляво-десен мракобес Явор Дачков заявил пак в ефира на БНТ: „Демокрацията не е непременно само либерална демокрация. Путин го подкрепят 85% от руснаците“. Тази рашистка измет нагло си позволява да лъже неграмотното население: 1. Видяхме как "нелибералната демокрация" на руската подлога Орбан бе изритана от Унгария с възгласа "Вън руските окупатори!", с който по ирония на историята Орбан дойде през 1989 г. 2. И нашите орбанисти-путинисти ще бъдат изринати на бунището на историята, където им е мястото.
https://www-facebook-com/mdoychev/posts/35018904007724398?ref=embed_post

3. Ilian Vassilev, Фб,
С идването на власт на Радев - антиукраинизмът се институционализира.

Когато Иво Христов - човек, близък до Румен Радев - започне да обяснява, че било „неморално“ да се подкрепя Украйна, това вече ми идва в повече.

Разбирам, че е професионален пропагандатор и може да защити почти всяка теза. Но да обявяваш помощта за жертвата за неморална, а в същото време да трепериш и не смееш дори да призовеш агресора да спре, защото без това мир няма - това вече е висша степен на демагогия.

До този момент Радев не е „мъцнал“ нито веднъж да попита, да помоли или да изисква от Путин да спре агресията срещу Украйна. Нито веднъж !?. Целият му патос е фокусиран върху принуждението на Украйна да капитулира.

И точно хора от неговото обкръжение сега ни говорят за „морал".

Сигурен съм, че ако част от избирателите на Радев знаеха истинските мащаби и посоката на идеите, които Христов артикулира, щяха сериозно да се замислят дали да гласуват за него.

Но вероятно това е и „сделката“:

първо - антикорупционна реторика; омайваш хората, печелиш избори и после - анти-корупционен пиар на макс, печелиш популярност и капитал и го похарчваш, за да реализираш фабричните настройки и прокараш проруски тези. Не е сложно, но очевидно проработи. Това е планът за игра.

Та да поговорим за морала.

Над 1,2 милиона руснаци са убити или тежко ранени в тази война. Над 500 хиляди украинци също са убити или ранени.

И това не е защото Украйна е нападнала Русия.

Това е защото Путин нападна Украйна.

Заради манията на един човек, когото Христов дори не смее да назове като главен виновник за най-голямото клане между славяни в най-новата история. Нали бяхме по учебниците братя, славяни - пък руснаците са по-славяни от украинците!? Ако иска, Иво Христов, да поспорим дали това е геноцид?! Защото има всички белези и на ниво заявени намерения и на ниво действия спрямо украинците - системно отвличане на украински деца;
реторика за отричане на украинската нация; удари по цивилна инфраструктура; целенасочено унищожаване на условия за живот. Над 25 хиляди украински деца са убити?!

И пак за морала.

Да не подкрепяме Украйна, защото така й помагаме да се съпротивлява и да не приеме „руския мир“?

Но в същото време транзитираме газ за над 8 милиарда долара годишно, с които косвено пълним военната каса на Путин?

Това ли е моралът? И се готвим сега под марката "национален интерес" да торпилираме усилията на ЕС да спре вноса на руски газ в ЕС през България?! Морал та дрънка.

Украйна нанася удари основно по военна инфраструктура и легитимни военни цели.

Ако има жертви сред цивилното население, това са трагични „колатерални“ щети, а не преднамерена политика.

Русия, обратно, системно и преднамерено удря цивилни цели - жилищни сгради, болници, училища, енергийна инфраструктура - за да всява паника и да пречупи духа на съпротивата.

Морално от всяка страна.
Ще спра дотук.

Христов може да продължава да говори тези неща.

Проблемът е, че никой не е избирал него.

Избраха Радев.

И именно Радев носи отговорността за това, че по телевизионния екран виждате Христов да ви говори тези небивалици.

С времето и антикорупционната „черга“ ще започне да се свива и изтънява.

И тогава ще лъснат истинските срамотии на тези нови издания на школата на партийните пропагандатори.

По долу този показателен „снапшот“ на размяна между руснаци показва нещо тревожно: че у нас заблудените може да излязат от индоктринацията на путинизма дори по-късно, отколкото в самата Русия.

Нищо ново. "И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..." Димитър Талев.
(https://www-facebook-com/ilian-vassilev-9/posts/10164562103224430?ref=embed_post)

4. Ilian Vassilev, Фб, 24.04.26:
Идването на Румен Радев на власт не е случайност. То е мислено отдавна, подготвяно системно и реализирано с много добро познаване на народопсихологията.

Никак не е чудно, че новата политическа гравитация около победата му рязко повиши налягането в другите партии и изобщо в Системата, показа пукнатините в ГЕРБ и първите вече напускат кораба.
Онзи ден кметът на Стара Загора Живко Тодоров стоеше отдясно на Бойко Борисов и обясняваше изборните резултати. Днес хвърля бялата кърпа и търси спасение поединично.
И не е само в ГЕРБ - макар че там постсеизмичните трусове тепърва предстоят.

Разбирам, че терзанията около депутатското място от Пловдив на ППДБ са само фасада, която прикрива много по-дълбоки процеси. Процеси, които вероятно ще ви бъдат сервирани като свършен факт още следващата седмица.
Рефренът е познат: „Поотделно можем повече.“
Не знам кой точно идеолог лансира тази теза, но тя едва ли ще отекне добре сред избирателите на ППДБ.
На този фон тезата за „единна партия“ е другата крайност. Не могат да си говорят, а ще правят обща партия.
Истината е, че единствената коалиция, която днес може да играе ролята на котва на европеизма и да балансира естествените уклони на Радев, е ППДБ.
Раздробяването по никакъв начин няма да усили нито политическата им тежест, нито чуваемостта на позициите им.
Напротив.
Но ще отвори нови рани.
Докато са заедно, колкото и трудно да работи конструкцията, все пак има някакви задръжки срещу „приятелския огън“. Представете си какво ще стане, ако имат две отделни парламентарни групи и всяка започне да се самоидентифицира за сметка на най-близкия си политически партньор - само и само да изпъкне, да се докаже, че е „по-по-най“.
Това неминуемо ще се отрази и върху съвместната работа по издигането на единен кандидат за президент. Да не говорим, че много трудно ще могат, като по-малки групи, да противодействат на Радев и на Борисов/Пеевски.
А нека си припомнят защо хора, които можеха да гласуват за ПП-ДБ, в крайна сметка гласуваха за Радев.
Проф. Васил Гарнизов го каза ясно в „Алтернативата“ - гласуваха за по-достоверната и по-голяма тояга срещу Пеевски и Борисов.
Докато ПП-ДБ не успяха да изглеждат дори като една тояга.
Това беше практичен избор.
И то - в последния момент.
(https://www-facebook-com/ilian-vassilev-9/posts/10164558298754430?ref=embed_post)

5. Ilian Vassilev, Фб, 26.04.26:
Новата опорка срещу еврото е, че международните ни резерви от 38 милиарда евро /така пише - а те реално в края на 2025 са 40,7 млрд. евро - били изчезнали и за това е виновно еврото. Ефектът Дънинг-Крюгер - когато нивото на невежество не позволява да разбереш, че си невежа и само въпросите те издава. В утрешния сутрешен коментар ще дам точна разбивка - там където имам данни, но никакви пари никъде не са изчезнали. Има легитимни разходи в ЕЦБ, включително в екосистемата на ЕЦБ, включително разходи по еврото, което е в оборот у нас.
Имаме капиталова вноска в ЕЦБ - нищожен процент от тези резерви. Имаме трансфер на валутни резерви към ЕЦБ срещу което получаваме насрещни права. Тепърва ще участва в европейския механизъм за стабилност - ЕSM. И т.н и т.н.
От тези 40,7 над 39 млрд. евро остават под управление на БНБ - това е към края на 2025 година.
Разбира се не всичко, което влиза в тези резерви е незабавно ликвидно. Но това не е заради приемането на еврото - има злато, има ценни книжа и т.н. Винаги е било така.
Изобщо - трябва накрая да спрем да превръщаме невежеството в знаме.
https://www-facebook-com/ilian-vassilev-9/posts/10164568207339430?ref=embed_post

6. Theodore Ushev, Фб, 21.04.26:
Тъй като прочетох десетки упражнения по плювания към ППДБ:

1. ППДБ е единствената коалиция, освен отровната гъба на РР, която повишава подадените гласове (60 000 +).

2. ППДБ е единствената коалиция от последния парламент, която е удържала позицията си - един депутат повече от предишния парламент.

Всичко това, при десетократно по-малко финансиране и при постоянни хибридни атаки от цялата про-Кремълска и про-Корупционна сволоч, атакувани
24 ч. от нац. медии и тролски фабрики, от знайни и незнайни политически издънки.

ППДБ е единствената демократична организация, където решенията се взимат колективно, а не като в останалите секти - само от гуруто на партията. Някои лидери имат по- силен глас - но няма САМО един лидер (с всичките произтичащи от това несгоди).
За България, където дори в кварталната баничарница всички слушат какво ще изкомандва шефа, това е чудо.

3. ППДБ е единствената коалиция, в която е възможно да пренаредите листата, така, че ВИЕ да определите (доколкото закона го позволява) кой да влезе в парламента.

4. ППДБ е единствената коалиция, която ясно и нееднозначно заяви и поддържа про-Европейското демократично развитие на страната, подкрепа за Украйна и безкомпромисност по повод на корупцията, дори в своите собствени редици. (всичките тези компоненти звучат като гръм в главата на средно-статистическия бг гласоподавател, където и да се намира по света)

5. ППДБ ще бъде единственият политически субект в новия ни про-Кремълски парламент, който да се бори срещу рашизирането на страната. Надявам се ГЕРБ да ги подкрепят, без "едно наум".

Не ви харесват? Имате 4 години да направите идеалната партия, с перфектните, чисти и безгрешни кандидати, умни като Чърчил, красиви като Трюдо и да изградите структури и да пометете всичко по пътя си. Давайте!

Сигурен съм, че всички ще ви се зарадват.
(https://www-facebook-com/teddy-ushev/posts/10236627921531221?ref=embed_post)

ххх

• Ilian Vassilev, Фб, 24.04.26:
Нещо не разбирам. Уж енергетиката беше епицентър на корупцията и окоп на модела Пеевски-Борисов, пък.

В почти всички ведомства служебните министри успяха да отстранят най-одиозните фигури в структурите на министерствата или в подчинените им компании. Затруднявам се да посоча министерство, в което да не са предприети подобни действия. Извадиха и разследвания, спряха пари - милиарди - виж последния казус с ББР.

И това е логично - премахването на модела „Пеевски–Борисов“ трябваше да започне именно от служебното правителство и, поне на пръв поглед, започна.

Но в енергетиката този процес нещо забуксува.

При всички случаи остана непокътната една от най-спорните и емблематични фигури на този модел - Владимир Малинов, шефът на Bulgartransgaz.

За мен и за мнозина, да не кажа повечето, той е олицетворение на корупционния модел в сектора и изобщо в България.

И за оставането му нямам обяснение. То е ясно, че при Радев вероятността да го махнат е нулева, след като той вкара президента в капана на аферата Боташ. И сега се опитват да се измъкнат като Худини през предоговаряне.

Anti-Corruption Fund писа многократно. Казусът „Чирен“ вече е нарицателен и в европрокуратурата. Същото важи за харчовете и злоупотребите около TurkStream, за обществените поръчки, за начина на управление на ключови проекти.

И… нищо.

Обяснението било, че го „пази“ КЕВР?

Да, ама не.

Това просто не е вярно.

Затова питам министъра на енергетиката Traicho Traikov:

Защо? Кой пази Малинов?

Защо именно в енергетиката - секторът с най-много зависимости, най-много пари и най-много геополитически рискове - Промяната спря?

Пак на него ли са надяваме да има честен търг за сондажните работи по Чирен?

Или има обяснение, което обществото още не знае?

*Из коментарите
Traicho Traikov: Илияне - истината е, че два месеца не са хоризонт, който позволява промени в управлението на системните оператори, по процедурни причини, които са ти известни. Дори и да се получи - служебният мандат е свършил. А ако не съвпадат с виждането на следващия редовен министър, биха били съвсем безсмислени. Колегата, който ще дойде след мен, ще има времето, хоризонта и подкрепата да направи каквито желае промени.

Капка Вачева: Понеже днес четох* едва ли не упрек към министъра, защо нямало смени в енергийните дружества, да отбележа само, че техен принципал е БЕХ, той е собственика и министърът няма власт за смени там. Изпълнителния директор се избира от УС и минава през одобрение на Надзорният съвет. НС избира УС след конкурси. (*сходен коментар и в дискусията под статуса на Илиян Василев)
• https://www-facebook-com/ilian-vassilev-9/posts/10164559950174430?ref=embed_post

П.п. В нач. на линковете не е "-", а е ".". Или по заглавие!

"Непрежалимият за рашизма по света и у нас руzки шпионин Сиарто, действащ доскоро като министър на външните работи на Унгария и информатор на Лавров, най-после намери сили да се обади в публичното пространство след инфарктната загуба на обслужвания от него орбанизъм на парламентарните избори от 12 април. Верен на господарите си (като унгарско кученце, подарено на путлер, ако ми разбирате намека с нашенски адрес), Сиарто хвърли върху Украйна вината за загубата.

Това е двойно признание: веднъж за собствената му глупост и втори път за могъществото на Украйна, която е успяла да внуши (манипулира, нареди и т.н.) на огромна част от унгарските гласоподаватели да се обединят под украинското знаме и да постигнат небивала в историята на страната победа.

При окончателното преброяване на гласовете за досегашната опозиция (и срещу Орбан) са дали на победителя Петер Мадяр 141 мандата от общо 199 възможни, а са наказали Орбан да крета с близо 3 пъти по-малко депутати, само с 52-ма. Тамошните фашизоиди от партията “Родина” ( и те имат склонност да злоупотребяват с най-красивите думи, подобно нашенските) са привлекли избиратели като за 6 мандата.

Но да се пренесем в един (не) по-добър свят, какъвто е България. Както знаем, лошата новина е абсолютното мнозинство за управление на клонящия, за да не кажа кланящия се към Изтока Радев. Относително добрата подборност е, че той няма конституционно мнозинство за извършване на реформи, както Петер Мадяр ( ако изобщо можем да сравняваме двамата победите по формален признак). Ще му се наложи да търси такова.

Кандидатът за управление с твърда ръка Радев, какъвто явно го виждат избирателите му, е по-мек от Сиарто и Орбан в отношението си срещу Украйна. Обещава все така да не й дава оръжие.

Това е доста комично, защото и досега България не даваше, а продаваше оръжия. При това в количества, които превърнаха военното производство на страната ни в основен донор на данъци за хазната, от която предстои и на Радев да черпи с пълни ше(р)пи. Украйна дава на България, купувайки оръжие за милиарди евро така, както Унгария, например, дава на Русия, купувайки нейния газ чрез построената от досегашното управляващо у нас статукво единствена действаща и днес руzка сухопътна газова връзка в Европа.

Ако някой не е разбрал, явно живее в онзи филм от вица за прожекцията на село, която била разгласена като шведската продукция “Баба дава на войник”, но филмът се оказал съветския “Бащата на войника”.

Има и още по темата за объркването.

Радев не само се е объркал, че “даваме” оръжие на Украйна, което тя всъщност си купува от България. Не си дава сметка, че тя би могла да потърси алтернатива и Радевата хазна да остане на сухо без украинските милиарди, които се стичат в нея. Германия вече обяви, че е изпреварила САЩ за рекордно кратки срокове в производството на военна продукция, включително на дефицитните на световните пазари до съвсем скоро артилерийски снаряди. От стотици хиляди до преди малко повече от година, германската индустрия вече бълва милиони на годишна база и по всичко личи, че ще продължи да увеличава обемите.

Объркал се е Радев, май, ако очаква да го поканят още на този 9 май на парада в москва. Май няма да има такъв. Минава вече седмица от обичайното време в края на април, през която обичайно започва подготовката за главното годишно шоу на путлер, а в москва няма никакви признаци, че предстои нещо подобно.

В този смисъл Радев е невинен, ако евентуалните му очаквания се окажат голямо разочарование.

Виновен е, този път наистина, Зеленски и неговата “демилитаризирана” армия. В путлеристката столица явно се опасяват от украинските оръжия, в чиито обсег вече е тя.

Дали украинците наистина биха обстрелвали военния парад на военния си враг е въпрос без отговор, но едно е важно: “втората армия в света” не само не можа да марширува за три дни в Киев, както очакваха рашистите сред пропагандистите, но вече май не смее да марширува също и у дома на самия 9 май.

Тъй че Радев ще трябва да се задоволи с изпращането на телеграми до кремъл- първо поздравителни, а някой ден и съболезнователни, май.

НА СНИМКАТА: Парадиране на Червения площад в злото старо съветско минало, чрез демонстриране на най-доброто от народа.

НА КОЛАЖА: Зеленски преди и след “демилитаризацията” на Украйна."
(https://ivo-bg/2026/04/26/обърканите-радеви-вълнения/)

2. Пуйло, Фб, 27.04.26:
Брат, те още не са влезли в Народното събрание, още не са си направили парламентарната група, още не са си намерили къде да седнат в залата… обаче едно нещо вече е кристално ясно.
„Ще се борим с модела на Борисов и Пеевски“ го изпратиха в пенсия още преди първия работен ден.
Гледам вчера Румен Миланов по БНТ. Човекът така обяснява, така увърта за охраната на мутрите, че накрая излезе, че модел няма, проблем няма, има само „нюанси“. Нюанси, брат. Все едно обсъждаме тапети, не държава.
Днес пускам Нова телевизия и Явор Гечев. Питат го нещо съвсем нормално за корупция и зависимости и настъпва тишина. От онези тишини, в които чуваш как доверието си тръгва тихо през вратата.
Отстрани гледам Слави Василев по фейдувара, да прави майсторски слалом между въпросите. Гледаш и си мислиш, че това трябва да е нова дисциплина. Бягане от отговори с препятствия.
Само Иван Демерджиев още се опитва да държи някакъв фронт. Говори, балансира, пази положение… но има време до довечера някой да му припомни как се оцелява в новата реалност и кои теми се пипат внимателно.
И така, приятели.
Още не са започнали, а вече приключиха.
Още не са се сблъскали с реалността, а вече й козируват.
Разотивайте се. Няма да има шоу.
Борбата с корупцията и олигархията се отлага за неопределено време. Следващо включване, когато пак ви кажат, че този път ще е различно.
Заложихте на куц кон, но не е като да не бяхте предупредени.
(https://www-facebook-com/permalink-php?story_fbid=122138138025032009&id=61580960290219&ref=embed_post)

*Идеите и приоритетите на "Прогресивна България" - 25.04.26, https://bnt-bg/news/ideite-i-prioritetite-na-progresivna-balgariya-v413792-348291news-html

*Румен Миланов: ПБ няма да насочва България към Русия, но трябва уважение и баланс / Въпросът с охраната на Делян Пеевски и Бойко Борисов не е най-важната задача пред новите депутати, заяви генералът, който ще открие първото заседание на
52-то НС - 25.04.26, https://dnes-dir-bg/politika/rumen-milanov-pb-nyama-da-nasochva-balgariya-kam-rusiya-no-tryabva-uvazhenie-i-balans

П.п. В нач. на линкa не е "-", а е "."; за линка в сайта на БНТ и в края. Или по заглавие!