"И до днес периодично възниква дискусия, относно на коя дата България трябва да чества националния си празник. Не малка част от българите смятат, че националният празник трябва да е датата на Освобождението, с помощта на Русия, от османско иго. Става въпрос за датата на подписване на спорния Санстефански мирен договор – 3 март. Друга, не малка част от българите, както повечето демократични народи, предпочитат да празнуват като национален празник Денят на независимостта. За България това е датата 22 септември, която ще остане в историята със събитие, което се е случило, било е замислено и осъществено единствено от българи, напук на Русия и повечето Велики сили. Въпрос на личен избор е дали българинът иска да усеща себе си като освободен бивш роб или ще се смята за свободен човек, завоювал своята независимост.
По този повод ДЕБАТИ.бг си позволява отново да публикува мнението по този въпрос на големия български професор по история Пламен Цветков, който е автор на повече от десет монографии в областта на политическата и дипломатическа история на 20 век. Последно преди смъртта си през 2015 година той издаде едно изключително историческо изследване за света на мегамитовете. В него той разбива много клишета – продукт на вековно премълчаване и говорене на лъжи, налагани и приемани като истини.



Пламен С. Цветков: Светът на мегамитовете
(Някои политически и историографски митове на XX век)
https://chitanka.info/text/42089-svetyt-na-megamitovete 

Резюме на монографията “Светът на мегамитовете. Някои политически и историографски митове на ХХ век” (София, Нов български университет, 2008) - file:///C:/Users/PC/Music/megamit-bg-summary.pdf 

„Ден, поругаващ националното достойнство”.

Проф.Цветков е един от първите историци в годините след 1990-а, който изговори, доказа с документи и изследвания, с факти, че 3 март не може, няма как да е националният празник на България, защото, по думите му, „това е по-скоро ден, поругаващ националното достойнство”.



Митът за Санстефанския договор

„Митът за Санстефанския договор е един от най-големите митове, свързван с освобождението на България. Това е и една от най-трайните манипулации в историческата памет на българите, тъй като това всъщност е един договор за безсрочната окупация на България от Русия”, твърди проф.Цветков и привежда ред доказателства.

• В този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация.
• Съдържа изрична разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България.
• Не предвижда и не допуска какъвто и да било международен контрол върху руската окупационна администрация.
• Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна. 

Някои историци казват все пак, че Санстефанският договор не е нищо друго, освен една фикция. Реалният договор е Берлинският, уточнява изследователят и обръща поглед към фактите: 



Санстефанският договор, обръща внимание той, дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че дори и да се стигне евентуално до българско правителство, то само да помоли руските войски да останат в България. За какво освобождение тогава може да става дума?

Криворазбраната мечта за България на три морета

Кое кара българското общество преди съветското нахлуване през септември 1944 г. да възприеме този мит, беше питан нерядко при многото си срещи из България Пламен Цветков, канен от различни демократични общности да говори за истинската история на България.

Отговорът му: 



По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието, Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.



Проф.Пламен Цветков обръща поглед и към учебниците, за да подчертае:



Какъв е изводът:

Оказва се, фактите водят към истината, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ е несъвместимо с руската агресия на Балканите. Тази манипулация обаче продължава да заляга в сегашни учебници по история – много ярък, направо скандален пример, как ние, българите продължаваме да изучаваме собствената си история с русофилски, а това означава противобългарски поглед.

Ето и мнението на проф. Пламен Цветков, коя е датата, която би трябвало да е българският, националният празник: 

 

И допълва: 

 

Всичко би могло да се случи и по-рано, ако повече хора в българското общество се обединят около идеята за нов национален празник, вярваше проф. Цветков."
(https://debati.bg/istinskiyat-ni-naczionalen-praznik-e-denyat-na-nezavisimostta-toj-ni-pravi-evropejczi/) 

*

„Не Русия, а Великобритания първа признава независимостта ни. Русия, независимо дали е царска или комунистическа, винаги използва търговията за политически цели или като средство за политически натиск“. Думите са на проф. Пламен Цветков (1951-2015), казани в последното му интервю за сайта Faktor.bg през 2015 г., дадено в навечерието от годишнината на Независимостта.

​проф. Цветков: За Русия България е една от многобройните пешки, която трябва да бъде съборена - 22.09.2015, https://faktor.bg/mneniya/intervyu/-prof-tsvetkov-za-rusiya-balgariya-e-edna-ot-mnogobroynite-peshki-koyato-tryabva-da-bade-saborena-55396 

Трети март е един от най-зловредните и българоубийствени митове, честваме договор за безсрочната окупация от руския император

Балканската стратегия за освободителите е несъвместима със съществуването ни като държава и народ, казва пред Faktor.bg известният историк, разбивач на митовете

Интервю на Стойко Стоянов 

"Денят на Независимостта ни беше игнориран години наред, защото една независима България, колкото и малка да е тя, създава допълнителна пречка за Русия по пътя й към Цариград, Босфора и Дарданелите, който е нейната заветна цел.

Русия е една степна империя, която не може да поддържа своите територии и за да стигне до Босфора и Дарданелите на практика трябва да прегази най-напред Румъния и България, и да ги погълне, да ги присъедини към себе си.

Но една независима България, вече равноправен член на международната общност, създава допълнително трудности на Русия за достигане на заветната ѝ цел. Затова между другото и реакцията на Русия към обявяването на Независимостта е отрицателна.

Първата велика сила, която реално признава нашата независимост е Великобритания, а не Русия. Тогавашният руски самодържец – Николай Втори, е вбесен от факта, че българският владетел Фердинанд се коронова в Търново за „цар на българите“, забравяйки или просто не искайки да знае, че тази титла е дошла от България в Русия, а не обратно. Това е една българска дума, която руснаците са приели заедно с редица други български думи, които стигат по книжовен път.

След обявяването на Независимостта е нарушен Берлинският договор, а България трябва според подписаните споразумения да поеме част от външен дълг на Османската империя, която трудно може да го изплати заради състоянието, в което се е намирала – държава в доста тежка и сурова криза.

Тогава Русия се намесва, като сключва един заем за тази сума с България, знаейки, че икономиката ни в този период към 1908 г. в общи линии е добра и растежът никак не е малък. Става дума за около 80 милиона златни франка. Но има един друг момент, извън прагматичния.

Русия, независимо дали е царска, комунистическа или посткомунистическа, винаги използва търговията за политически цели или като средство за политически натиск – сега ни притиска с газа, а тогава е използвала този заем, за да обвърже финансово България със себе си и да я накара да следва нейната политика на Балканите.

За съжаление правителството, което води тогава преговорите, се подчинява на волята на Русия и дори безропотно следва една криминална програма, според която Русия трябва да отнеме на България Черноморското крайбрежие, като ни лъже с перспективата да вземем Солун и да получим широк излаз на Бяло море.

Но Солун никога не е бил български, а именно русофилските издания в България и продажното русофилско правителство на Гешов и Данов започват една интензивна пропаганда за Солун.

Това става и причина България да не очертае границите с Гърция при преговорите за съюзен договор с Турция, именно заради този ламтеж за Солун.

Няколко пъти гърците са настоявали да се определят тези граници и са били готови да дадат по-голяма част от териториите с Македония на България, но без Солун. Съгласни са били да ни предоставят и излаз на Бяло море между реките Места и Марица.

Но отказът на нашите политици да разчертаят тези граници дори и след началото на войната, и смехотворния опит на 7-а Рилска дивизия да влезе в Солун преди гърците в края на краищата са онези причини, които тласкат Гърция да сключи съюзен договор със Сърбия, насочен срещу България. А от този договор последва злополучната в историята Междусъюзническа война." 

*

Проф. Пламен Цветков: Изучаваме историята си с русофилски, а това означава противобългарски поглед - 04.03.2009, https://frognews.bg/inteviu/prof-plamen-tsvetkov-izuchavame-istoriiata-rusofilski-tova-oznachava-protivobalgarski-pogled.html 

"Санстефанският договор е една голяма манипулация, Берлинският ни приобщава към европейския свят, макар и с цената на националното ни разпокъсване. България има нужда от нов нациноален празник и това е 22 септември, казва историкът.

Пламен С.Цветков е професор по история в Нов български университет. Автор е на повече от десет монографии в областта на политическата и дипломатическа история на 20 век. Последният му труд е посветен на света на мегамитовете. Историкът преобръща редица вкоренени клишета, приемани за аксиоматични истини.

Интервю на Мая Стоянова

Проф. Цветков, защо българите нямат еднозначно отношение към националния си празник?

- Отговорът е много очевиден. Всеки път на 3 март нашите управници, поради инстинктивното си подчинение на всичко руско и съветско, използват тази дата, за да поругаят отново националното ни достойнство със своето безгръбначие спрямо Русия. Това дразни хората.
Никоя уважаваща себе си нация не чества за свой национален празник едно външно събитие. Дори и да има спорове за това какво точно се е случило на 3 март, просто това е събитие, в което няма българско присъствие. Има българско участие във войната, но няма българско участие в подписването на Санстефанския договор. Освен това негов главен автор е граф Игнатиев. В записките си, публикувани в България още преди 1989 г., той в прав текст казва, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Австрия и Турция. Това изречение ни казва, че човек трябва да има много голяма фантазия, за да твърди, че граф Игнатиев е освободител на България. Това е един българоядец, един човек, който е искал унищожението на България. Но сега една от централните софийски улици носи неговото име. Така че това е една наистина пагубна дата. 

Кой е най-големият мит, свързан с освобождението на България? 

- Санстефанският мит е може би един от най-големите. Той е и една от най-трайните манипулации в историческата памет на българите, тъй като това всъщност е един договор за безсрочната окупация на България от Русия. В този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има една разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна.
Има още нещо много важно. Някои историци, по-скоро в червения спектър на българската политическа действителност, между които и проф. Константин Косев, също казват, че Санстефанският договор не е нищо друго, освен една фикция. Реалният договор е Берлинският. Едва Берлинският договор намалява срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения. За съжаление тези важни подробности са известни на малко хора. Това се знае само от специалисти, а добре платени фалшификатори на историята, които сами се хвалят как народът ги е нарекъл професори, продължават да бълват тази зловредна легенда за Санстефанския договор.
Освен това Санстефанският договор дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че дори и да се стигне евентуално до българско правителство, то само да помоли руските войски да останат в България. За какво освобождение тогава може да става дума?
Има и нещо друго, кое кара тогавашното българско общество, преди съветското нахлуване през септември 1944 г., да възприеме този мит. Това е криворазбраната мечта за България на три морета. България, обединила всички земи с българско мнозинство като население. Тези хора обаче не си дават сметка, че България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.
Нещо повече, Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия. Краят на този процес е чак на 22 септември 1908 година, когато България прокламира своята независимост. В тази картина на постепено превръщане на България от османска провинция в пълноправен член на международната общност и напълно суверенна държава, Санстефанския договор всъщност няма никакво място, тъй като той не е нищо друго, освен един опит на Русия да замени османското върховенство със собственото си владичество.

Има ли и други заблуди около 3 март, с които живеят и днес българите?

- Една от големите заблуди изучаваме в училище още от крехка възраст - че видите ли Русия била донесла свобода и национално обединение на България, а по-късно Западът ни бил разпокъсал. Защото това беше представяно така от Русия, от руската пропаганда и руските дипломатически пратеници. Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри, което се държи в най-дълбока тайна, никой не знае тогава за него. А то е постигнато, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните. Нещо повече, след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ е несъвместимо с руската агресия на Балканите. Но както ви казах, тази манипулация заляга и днес в учебниците по история. Това е един от най-ярките и скандални примери как ние продължаваме да изучаваме собствената си история с русофилски, а това означава противобългарски поглед.
И още нещо много съществено. Санстефанският договор не съдържа никакви гаранции за правата и свободите на религиозните и етническите малцинства. Берлинският договор е този, който задължава и Княжество България, и Румъния, и Сърбия, и Черна Гора да зачитат правата на всички малцинства, забранява да има дискриминация на етническа и религиозна основа. Така Берлинският договор, който с право е охулен, защото България е разпокъсана, макар че това не е решение на Берлинския конгрес, а решение на Русия и Великобритания, всъщност ни приобщава към европейския свят. 

Ако върнем лентата назад, до 1990 година чествахме 9 септември за национален празник. Той също беше един мит, но поколения се идентифицираха с него.

- Това беше постигнато с насилие. 9 септември беше наложен за национален празник от комунистическия режим. Това не беше свободен избор, а стана по логиката на министерството на истината на Джордж Оруел и по рецептата на Гьобелс една лъжа да се повтаря дотогава, докато стане истина. Типично комунистическа пропаганда, кръвосмразяваща по своя антинационален и античовешки характер, защото ти честваш за национален празник завладяването на собствената ти страна от най-чудовищния диктатор на всички времена, какъвто е Йосиф Сталин. Може ли да се празнува фактът, че съветското нахлуване бележи началото на едно масово изтребване на духовния, политическия и стопанския елит на българската нация? Затова още тогава повечето българи не чувстваха този ден като национален празник, но не смееха да го споделят открито. За тях 9 септември беше просто неработен ден.
Между другото, има и нещо хумористично в 9 септември. На 8 септември, след като Сталин е обявил война на България, започва да навлиза червената армия в наша територия. Операцията по окупирането на страната всъщност привършва на 16 септември. На втория ден от съветското нахлуване някаква група хора се събира във Военното министерство с любезното съдействие на тогавашния военен министър ген.Иван Маринов и се самопровъзгласява за правителство. Нещо подобно се случва в Норвегия през април 1940 година, когато в страната нахлува армията на националсоциалистическа Германия. Тогава едно лице, на име Видкун Куислинг, се събира със свои привърженици и се самопровъзгласява за правителство. Но няма историк, който да твърди, че това е бил някакъв преврат, а още по-малко революция. Така че това, което се случва на 9 септември в България, не е никакъв преврат, а за революция изобщо не може да става дума. Това е някаква трагикомична оперета в момента на завладяването на България от една чужда армия, от най-страшната и антихуманна система, която познава историята на човечеството. 

Но младото поколение чувства и 3 март само като един почивен ден. Каква е причината за този нихилизъм?

- Това е така, защото историята продължава да се изучава през един чужд поглед. Продължават да се повтарят едни отдавна остарели стереотипи на национализъм. И това младо поколение, в този глобализиращ се свят, което с интернет може да достигне до всички точки на планетата, то мисли, че това е някаква овехтяла дреха, която се пита защо му е. Тази дата е нещо изкуствено, реално не е донесла нищо добро на българите. На младите тя не им е симпатична, защото и днес режимът в Русия не е демократичен. И днес на никой, който иска да излезе от България, не му минава през ума да си търси работа и по-добър живот в Русия. Включително синовете и дъщерите на най-върлите комунисти търсят реализация в Западна Европа и в Щатите.

Преди няколко години общественици предлагаха 24 май за национален празник. Има ли място за дебат в тази посока?

- Според мен 3 март по никакъв начин не може да бъде национален празник. Това е просто една историческа дата, която се използва за съжаление от твърде влиятелните среди, които са на московска заплата, за да поругават националното ни достойнство. Защото опитът да се замени една чужда власт с друга, е всичко друго но не и освобождение. А истината е, че няма завоевател, който да се нарича завоевател. Той винаги определя себе си като освободител или в най-лошия случай - като обединител.
Между другото, войната от 1877-1878 г. не се е приемала еднозначно още тогава от българите. Самото посрещане на руснаците, и то според руски дипломатически документи, няма нищо общо с идиличната картина на дядо Вазов за дечицата, които посрещали братушките с крушки. Защото руснаците започват да действат като в завоювана територия, с всичко произтичащо от това – произвол, структурата на екзархията безапелационно е подчинена на руската окупационна администрация, започва един грабеж и едно насилие, което според признанията на един руски дипломат, е накарало все повече българи да се питат дали не е било по-добре да си останем под властта на султана, отколкото под могъщественото покровителство на Царя Освободител, наречен “освободител” не заради България, а заради това, че е премахнал крепостното робство в Русия през 1861 година.
Колкото до идеята национален празник да стане 24 май, това също предизвиква в мен резерви, тъй като с тази дата и сега се злоупотребява, като става повод за разни панславистки излияния. 24 май се чества като Деня на славянската писменост и българската култура, макар че писмеността си е българска и е възприета от редица народи, между които само някои са славянски. Между другото славянските народи, които пишат на латиница, са повече от славянските народи, които си служат с кирилицата. 

Коя дата от историята, като съдържание и функции, според вас е най-подходяща?

- Като функция националният празник трябва да обединява нацията, но едновременно с това – да ни приобщава към европейските ценности. И в този смисъл национален празник на България може да бъде 6 септември, съединението на Княжество България с Източна Румелия. Може да бъде и 22 септември, обявяването на независимостта. И двете събития първо са чисто българско дело и второ - се посрещат с одобрение от абсолютно всички политически сили, от цялото българско общество. Тогава има наистина невероятно единение. Но личните ми предпочитания са насочени към Деня на независимостта. Тогава именно България става пълноправен член на международната общност, става част от Европа. Това е събитието, което дори един краен левичар като Димитър Благоев, чиито наследници претендират, че са днешните комсоциалисти, посреща с одобрение и гледа на това събитие изцяло положително. Освен това прокламирането на независимостта на България е дело на самите българи, което не е осъдено от нито една политическа сила. Това би могло наистина да обедини всички българи.
Позицията ми се споделя и от много други хора. Аз непрекъснато работя в тази посока. Надявам се аргументите ми да накарат хората да се замислят и да разберат значимостта на 22 септември и унизителната същина на 3 март. 

Ще се измъкне ли народът от клишетата и стереотипите в собствената си история?

- Знаете ли кое е най-отвратителното на днешното време? Не че е по-лош животът, отколкото беше по времето на комунизма. Това са глупости, защото сега хората материално живеят по-добре и което е по-същественото – имат свободата. Но онези, които бяха на власт преди 1989, са на власт и сега. Това означава, че цялата училищна и образователна система, учебниците по история, това, което се лее от медиите, повечето от които са също в ръцете на разни кадри на комунистическата ДС, непрекъснато набиват в главите ни клишета и българинът не може да се освободи от тези убийствени за него митове. Ще бъде много трудно това наистина да се случи. Но знаете ли, утешавам се с книгата „Изход” от Стария завет. В нея е записано, че Моисей трябвало да води 40 години еврейския народ през пустинята, за да минат 40 години от края на робството и да станат евреите най-сетне свободни. Вече минаха 20 години от падането на Берлинската стена, ще трябва да изчакаме още 20. Надявам се, че тогава и българите ще станат наистина вече свободни. Тогава може би ще имаме и нашия достоен национален празник. Всичко би могло да се случи и по-рано, ако повече хора в българското общество се обединят около идеята за нов национален празник." 

*

Пламен С. Цветков: Историята се прави от малцинствата, не от масите -
05.11.2015, https://www.dnevnik.bg/intervju/2015/11/05/2643468_plamen_s_cvetkov_istoriiata_se_pravi_ot_malcinstvata/

"Последното интервю на професор Пламен Цветков, който почина на 3 ноември 2015 г., е дадено за Портал "Култура". С Митко Новков историкът разговаря за игрите между Хитлер и Сталин, гузната съвест на Запада и невъзможността на българите да бъдат себе си.

Това е може би последното интервю, което историкът проф. Пламен Цветков e дал, преди да си отиде от този свят на 3 ноември т.г. Поводът за него беше неговият петтомен труд за началото на Втората световна война "Под сянката на Хитлер и Сталин", издание на Нов български университет (досега са излезли три тома). Проф. Цветков гостоприемно ме посрещна в дома си, за да разговаряме както за неговото изследване, така и за още много неща – комплексите на българите, руската пропаганда в България, агресивната политика на Владимир Путин, разликата между поведението на България и Финландия през войната и много други теми. Въпреки тежкото заболяване, той беше жизнен и вярваше, че ще се пребори с него. Така се и разделихме: аз с пожеланието да успее, той – с убедеността си, че ще успее. За съжаление, болестта се оказа по-силна, но пък никоя болест не можа да отнеме проницателните му наблюдения и прецизните му анализи на българската и европейската история. За мен беше чест, че се познавахме. Почивай в мир, Професоре! Митко Новков 

Проф. Цветков, не се ли знае вече достатъчно за Втората световна война, а и за началото ѝ, та вие в цели пет тома проследявате както времената преди избухването ѝ, така и непосредствените години след началото ѝ?

- Вижте, тези пет тома са необходими, защото много често не чак дотам добронамерени среди ни питат: "Докога ще пренаписвате историята?". Отговорът на този въпрос, трябва да ви кажа, е много елементарен: историята ще се пренаписва дотогава, докато има достатъчно количество хора, които гледат на нея не като на наука, а като на идеология. А събитията, свързани с Втората световна война, са такива, че те имат своите последици половин век след това. Дори бих казал и повече…

💬 Основната роля на Сталин за избухването на Втората световна война 💬

Не са ли и досега последиците?

- Да, и досега са последиците, защото този посткомунизъм, който измъчва страни като България, е пак последица от Втората световна. Тук, в България, емоцията е много силна, има мощни лобита, финансирани предимно от Москва, които искат по всякакъв начин да скрият ролята на Сталин за избухването на войната, а тя е основна.

По-основна от тази на Хитлер?

- Да, по-основна от тази на Хитлер. Защото през лятото на 1939 г. има две възможности: едната е Русия да сключи съюз с Франция и Великобритания и при такъв един съюз на Хитлер никога и през ум не би му минало да напада Полша. А другата възможност, която всъщност се осъществява, е да се сключи съюз между Хитлер и Сталин, който прави възможно нападението срещу Полша. Има и друг момент, който много се прикрива – това е, че всъщност тази война в Европа започва не като нападение на националсоциалистическа Германия срещу Полша, а като съвместното нападение на националсоциалистическа Германия и комунистическа Русия срещу Полша, довело до подялбата на Полша в края на септември 1939 г.

Но Пактът "Молотов-Рибентроп" не е ли сключен по инициатива на нацистка Германия?

- Не бих казал, не бих казал. Взаимно е, макар че по-скоро Сталин ръководи нещата. Тук трябва да се има предвид цялата политика от Ленин нататък, съветската външна политика имам предвид, трайно насочена към предизвикването на нова световна война. Идеята е победители и победени от Първата световна война (Франция и Обединеното кралство, от една страна, Германия – от друга) да се омаломощят помежду си и тогава с един победоносен поход Червената армия да наложи комунизма поне на първо време до Атлантическия океан. Тази тактика кара Сталин през 1935 г. да сключи съюз с Франция и Чехословакия. Когато обаче след Мюнхен се разбира, че Франция и Великобритания нямат намерение да воюват с Хитлер заради Чехословакия, още тогава една от първите реакции на съветската дипломация е – забележете! – стъпихме на гнила дъска, сега трябва да търсим съюз с Германия. Разбира се, Хитлер също е давал някои знаци.

Как са протичали дипломатическите совалки, "шпионските игри", ако мога да се изразя така, между двете тоталитарни държави?

- Две са събитията, които убеждават Хитлер, че е възможно да се постигне споразумение със Сталин. Първото е една реч на Сталин през февруари 1939 г., която си е директна покана към Германия да доунищожи Чехословакия. Той казва горе-долу следното: ние няма да вадим кестените от огъня заради други. Всички се оказват в един момент империалисти и лоши хора, затова нямаме намерение да поддържаме съюза си с Франция, който и без друго е денонсиран с Пакта "Молотов-Рибентроп". Другото събитие, което типично по комунистически се появява на последната страница на централните съветски вестници, е, че в началото на май 1939 г. за външен министър, тоест от поста народен комисар на външните работи, е сменен Максим Литвинов, който е евреин, истинското му име е Макс (Меер-Генох) Мойсеевич Валлах, с Вячеслав Молотов. Това е до голяма степен заради еврейското потекло на Литвинов. Молотов е етнически руснак, което никак не е маловажно. Но по-важното е – и това само нацистите го оценяват, защото тяхната система прилича на съветската, – че в партийната йерархия позицията на Молотов е много по-висока от тази на Литвинов. Литвинов е член на Централния комитет на ВКП(б), докато Молотов е член на Политбюро, и то от най-близкото обкръжение на Сталин. В самото Политбюро си е личало кои са най-близките сътрудници на Сталин. За разлика от Хитлер Сталин не е обичал да му записват мислите и това, което казва. Ние можем да съдим само по свидетелствата на Георги Димитров и на Хрушчов как е вървяла мисълта на Сталин при взимането на едно или друго решение. Но така, със смяната на Литвинов с Молотов, самите преговори с Германия получават по-висок статут. И след като Молотов сменя Литвинов, германците разбират, че преговорите ще бъдат сериозни. Но интересното е, че първите контакти са на изключително ниско равнище. Докато преговорите с Франция и Великобритания вървят с голяма шумотевица, най-отговорни фактори, военни пристигат и всичко това се следи от тогавашните средства за информация и се знае, то преговорите с Германия се водят в наистина много дълбока тайна, на много ниско равнище като от руска страна обаче – и това също нацистите го схващат навреме, – че фактически тези хора, макар да са някакви там първи-втори секретари в посолството им в Берлин, са всъщност хората, които се ползват с доверието на Сталин. Хора на НКВД, тоест на органите за сигурност. И че те, участвайки в тези преговори, ги правят много по-съществени, отколкото ако в тях участва титуляр там някакъв – посланик или не знам си какво, който не е близък със Сталин. Имайте предвид – това също като една подробност любопитна: посланик, руски посланик или руски пълномощен министър, ако е трябвало да разговаря с някакъв представител на страната, към която е акредитиран, никога не е отивал сам. Винаги е придружаван от доверено лице на НКВД, такива са били инструкциите. Това дори предизвиква веднъж скандал с британците, защото Халифакс ли беше, или някой там от британските дипломати, кани руския посланик в Лондон Иван Майски на разговор на четири очи. Обаче Майски не може да наруши инструкцията и идва с човек от органите за сигурност.
И сега, когато говорим вече за Пакта "Молотов-Рибентроп", към него има един таен протокол, който осъществява фактически подялбата на Европа. Разбира се, използва се в него евфемистичната фраза "граници между две зони на влияние", но – представете си! – тази граница минава насред Полша и до река Буг. До река Западен Буг ще бъде съветската зона, а от Буг нататък ще бъде германската. Очевидно е, че става дума за териториална подялба. По същия начин Хитлер се съгласява да предостави на Сталин Латвия, Естония и Финландия, докато останалата част от Европа Сталин предоставя на Хитлер. Има един договор, който също се премълчава и подценява, – той е вече към края на полската кампания, сключен е в нощта на 28 срещу 29 септември 1939 г. Забележете как се нарича този договор – "Договор за дружба и за границата". Това вече е оформен съюз между комунистическа Русия и националсоциалистическа Германия – договорът е сключен при втората визита на Фон Рибентроп в Москва и там има леки промени в разпределението. Сталин отстъпва нови територии от Полша на Хитлер, но Хитлер пък предоставя на Сталин Литва, която дотогава, в предишното споразумение, не е предвидена да бъде погълната от Русия. А в Пакта "Молотов-Рибентроп" Хитлер признава правото на Сталин да анексира Бесарабия. Друг е вече проблемът, че Сталин надхвърля тези договорености.

💬 Страхът на Хитлер от агресивните планове на Сталин 💬  

Ами те двамцата така хубаво са ги натаманили нещата, защо я развалиха калимерата?

- За развалянето на калимерата, както казвате, има една основна причина и тя е, че и Сталин, и Хитлер се стремят да завладеят целия свят, а планетата е само една (смее се). Това означава, че рано или късно единият ще трябва да унищожи другия. Но има и нещо друго важно: до юли 1940 г. германското военно командване няма дори планове за евентуална война срещу Русия. Всеки, който поне малко разбира от военна наука и история, ще ви каже, че може чисто теоретична да е тази вероятност, но една армия трябва да е готова за всякакви изненади. Може да си в прекрасни връзки с някоя държава, но не можеш да не предвидиш, че може да се получат някои усложнения и нещата да се променят. Германците обаче нямат план, докато руското командване на Червената армия, когато Борис Шапошников е начело на Червената армия, – това е 1938 г., руското командване вече има подробни планове за война за завладяването на Германия и Европа. След това какво се случва? Сталин започва да се готви за този поход и още когато си взема Бесарабия – той тук нарушава договореностите, защото заедно с Бесарабия иска да вземе и Буковина. А Буковина никога не е била в границите на Руската империя и колкото и Хитлер да е ненавиждал бившата Австро-Унгария заради нейната етническа пъстрота и многонационалност, него го стряска фактът, че едно население, сред което има и доста немци, изведнъж ще попадне под ботуша на Сталин. А в нацистка Германия много добре знаят какво ще означава това. Това е едното. Другото е, че когато Червената армия нахлува в Бесарабия по най-брутален начин, изведнъж в Берлин си дават сметка, че ако тръгнат руснаците към петролните залежи край Плоещ, няма кой да ги спре. Няма сила, която да ги спре, защото цялата германска армия е на западния фронт в този момент. И в Скандинавия. Това е, което кара Хитлер да издаде заповед до командването на Вермахта да започнат да изработват оперативни планове – тепърва! – за война срещу Русия. Докато траят тези разработки обаче – трябва да се изтъкне и това, Хитлер все пак не изключва до ноември 1940 г. възможността за едно по-трайно сътрудничество и по-стабилен съюз със Сталин. Преди да подпише плана "Барбароса" – защото с подписването на "Барбароса" нещата вече стават необратими, но преди да подпише "Барбароса", а това става едва през декември 1940 г., – до 25 ноември строго погледнато, той продължава да вярва в този съюз. Две са събитията, които го разубеждават: визитата на Молотов в Берлин от 11 до 14 ноември, когато Сталин през устата на Молотов дава на Хитлер да разбере, че го интересува Европа. Хитлер е искал да насочи Сталин към Персийския залив, защото това е една от традиционните посоки на руската агресия. Но Сталин си иска Европа. Хитлер е бил готов да направи доста сериозни компромиси и с режима на Босфора и Дарданелите. Да даде там доста големи отстъпки на Сталин, обаче Сталин казва: "Нас ни интересува Централна Европа, Финландия, Унгария, Балканите и т.н." И така дава да се разбере, че Европа всъщност е цел на агресията му, не Азия.

Че той, Хитлер, се е уплашил, Сталин е искал да му диша във врата буквално?
(...)"
04.11.2015, https://kultura.bg/web/историята-се-прави-от-малцинствата-не/ 

Под сянката на Сталин и Хитлер. Том 1-5: https://knizhen-pazar.net/products/books/4544578-pod-syankata-na-stalin-i-hitler-tom-1-5

Видео: Разговор за архивното наследство и личната библиотека на проф. Пламен С. Цветков, 15.06.23 / Водещи: д-р Пламен Буланов, Университетски архив, Димитър Димов, Институт за изследване на близкото минало, Тихомир Асенов, Библиотека 

Точно такъв ден е трети Март. Ден, в който се подписва един договор между 2 империи и се решава съдбата на един народ - българският, без да е допуснато присъствие на нито един представител на този народ при подписването. А нали уж едната ни била освободила от другата? Грънци освободила. Били сме на пътя на войските им и са гонили турците в стремеж да завладеят проливите. И накрая се прибрали с подвити опашки.
Изгонили са османците, за да наложат своето влияние тук и на Балканите.
И се сбъдват пророческите думи на Дякона: "Който ни освободи, той ще да ни и пороби."

Само, че при обявяването на независимостта, трябва да се плати обезщетение на Турция Както и при Съединението!
Познай, кой е платил? Който ни е освободил, като виновник за станалото!
И още нещо Трябват пари на Обединена България Трябва и заем развитие Франция не отпуска заем, няма с какво да гарантираме изплащането му
Русия тегли заема и получените пари ни ги отпуска като заем
Кога плащаме, кога не, с години Санкции няма
Идва Октомврийската революция По- голямата част от заема е неизплатена, без наказателни лихви!
Носят книжата на Ленин! Какво да правят със заема, да ни съдят ли?
Ленин преглежда бумагите и казва , че това са взаимоотношения между царска Русия и България Тях не ги засягат
Да се унищожи!
Лошият Ленин ни опрощава милиони златни франкове заем?
Нека някой днешен приятел да ни опрости дори един пробит долар?

Здравейте!

Да, България е трябвало да откупи своята независимост от турската империя с огромен дълг на стойност 429 милиона златни франка. В крайна сметка след поредица от дипломатически ходове, както и чисти случайности се достига до сумата 82 милиона франка (платими за 75 години при лихва 4,75%), дължима на руското правителство. Ден след подписването на Българо-руския протокол (1909 г.) Русия признава на 7 април независимостта на България. Подробно какво и що виж тук: "История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1", https://www-bnb-bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg-pdf (стр.118-125 и по-специално стр.124: „Всъщност сключването на заема под формата на политическа междуправителствена конвенция го превръща в изгодна финансова сделка за България. Уреден като дипломатически заем направо с руското правителство, а не чрез банково уреждане... Чрез поставянето му руският външен министър Ал. Изволски преследва важна чисто политическа цел – фактически да направи жест в насока на облекчаване финансовото положение на България и с това да спечели наново загубения политически престиж и доминиращо влияние на Русия в страната.”).

Или както казва проф. Пламен Цветков: „Русия, независимо дали е царска, комунистическа или посткомунистическа, винаги използва търговията за политически цели или като средство за политически натиск – сега ни притиска с газа, а тогава е използвала този заем, за да обвърже финансово България със себе си и да я накара да следва нейната политика на Балканите.” Из цитираното в поста интервю за сайта Faktor през 2015 г. (проф. Цветков: За Русия България е една от многобройните пешки, която трябва да бъде съборена)

Разбира се, противно на неговото мнение, подкрепено с факти и документи, масово се тиражират ей такива твърдения: „Русия плати за Съединението и Независимостта на България”. (https://www-brodbg-com/news-0-1968-Rusiya_plati_za_Saedinenieto_i_Nezavisimostta_na_Balgariya-html)
Така си върви промиването на мозъци у наше село открай време, за съжаление!

Що се отнася до написаното от вас в края на коментара ви: „Лошият Ленин ни опрощава милиони златни франкове заем?” Само да вметна, че през февруари 1918 г. Ленин издава декрети, с които новата съветска власт се отказва както да погасява задълженията на руското царско правителство, така и да търси дълговете към Руската империя. Иначе казано, това историческо стечение на обстоятелствата освобождава напълно страната ни да плаща за своята независимост (а е плащала, не както разправяте вие).

Със здраве!

П.п. За 2-та линка в нач. и в края не е "-", а е "."
Или по заглавие!

Браво, много изчерпателно му го написа на лъФчо. Но дали ще го осъзнае...те нямат способността да разбират същността на нещата. Назобани са от деца с руска пропаганда.

Дълго време ме нямаше в blog-bg, а откакто се завърнах - за кратко или за по-дълго, все още не знам - ме обгрижват в коментарите с какво ли не... В повечето случаи одобрявам и отговарям, стига само да няма простотии.

Postmortem за 3 март - 03.03.2026 от Иво Инджев, https://ivo-bg/2026/03/03/postmortem-за-3-март/

"Трети март!

На тази дата през 1940 година главният главорез на съветския режим Берия предлага на своя шеф по въпросите на масовите убийства Сталин да бъдат разстреляни 14 736 полски офицери, пленени вероломно след сделката между Сталин и Хитлер за подялбата на Полша между тях.

Екзекуторът се обосновава, че става дума за полицаи (5141 на брой), 347 шпиони и диверсанти, 465 земевладелци, фабриканти и чиновници, 5 345 въстаници и други контрареволюционери, 6 127 дезертьори.

Сталин одобрява с подписа си.
(снимка)

На 3 март 1918 г. болшевиките сключват Бресткия мир, който заличава Русия от списъка на победителите в Първата световна война.

Русия капитулира пред …България. (3 март 1918 г.: Съветска Русия капитулира пред Царство България / Подписан е Брест-Литовският мирен договор - https://fakti-bg/bulgaria/861461-3-mart-1918-g-savetska-rusia-kapitulira-pred-carstvo-balgaria)

Има и още един 3 март.

Букурещкият мирен договор*, освен че е с чисто символно значение, играе ролята на финал на успешната сръбско-българска война, но и отваря пътя към благоприятно уреждане на въпроса със Съединението. Не на последно място – този 3 март не се случва с решителна руска помощ, точно обратното. Той е най-българският 3 март!

Postmortem за 3 март.
(снимка)"

(*) Доц. д-р Светослав Живков от Историческия факултет на СУ: В Петербург никой не е вярвал, че Сан-Стефанска България е възможна - 03.03.26, https://trud-bg/a/articles/доц-др-светослав-живков-от-историческия-факултет-на-су-в-петербург-никой-не-е-вярвал-че-санстефанска-българия-е-възможна

"Днес е Трети март, националният празник на България. За пореден път ще видим и чуем спорове и скандали около тази дата. Но дали е било винаги или стана така буквално в последните години и защо? В българската история има още и трети март 1886-та, и трети март 1918 година. Какво се е случило на тези дати? Според доц. Светослав Живков само трети март 1886 година може безусловно да сплоти разединената по темата българска нация. С него говорим още и за това възможна ли е била Сан-Стефанска България и каква е ролята на българските опълченци във войната."

П.п. В нач. и на 3-те линка не е "-", а е "."
Или по заглавие!