Бях решила, създавайки блога си, че няма да пиша в него за политика. Не защото съм аполитичен човек, а защото от толкова популизъм и зле скроена политическа реклама ушите ми кънтят. Макар че поводът да създам този мой блог в Blog.bg беше точно участието ми в един от предизборните политически сайтове около местните избори 2007, а именно в сайта "Обичам София", вкл. в блога на Мартин Заимов.
      В живота на всеки човек има много по-важни в ценностно отношение неща и е съвсем естествено цялата му градивна енергия да се насочи именно натам. Само че в нашата родна действителност поради разпадането на държавността няма как човек да остане встрани от темата "Политика". Защото, стояйки в позата "отстрани", той сякаш е тръгнал по пътя "За никъде!" По пътя "За никъде!" е и мърморенето - и тия, и ония, все маскари. Така или иначе, човекът е социално животно, ражда се и живее в общност, а дали в РБ общността е трудно създаващото се гражданско общество, това е сложен въпрос.
      В днешния ден, 21.11.07, българският парламент обсъжда проектобюджета за 2008 г. Според опозицията в цялата й многоликост проектобюджетът не е нито ляв, нито десен,а е хаотичен без ясно формулирани приоритети; проектобюджет, чиято единствена цел е как да задържи на власт тройната коалиция; проектобюджет,който деморализира българското общество и ще разбие държавата.Според управляващото мнозинство това е най-прозрачният, честен и реалистичен бюджет от 1989 г. насам;  това е първият проектобюджет, който има ясно определени приоритети; защото какво друго, ако не ясно дефинирани приоритети е ръст-26% за образование, ръст-16,6% за здравеопазване, съответният ръст на потреблението, чуждите инвестиции и прочие.
      Да, да! А наскоро отминаха местните избори 2007. Местни избори, за които май всички политически партии в говоренето си за тях споменаваха за покупко-продажбата на гласове. Сред различните изказвания на политиците трябва да се отбележи философското прозрение на председателя на ДПС Ахмед Доган, че покупката на гласове било европейска практика. Когато разноликата опозиция подскочи на тази реплика и поиска българският парламент да се дистанцира със специална декларация от думите на А.Доган, се оказа, че тя занимава българското общество с несъстоятелни проблеми. Защото било белег за интелектуална немощ не разбирането на "високия наратив"(послание-б.м) от страна на някои български парламентаристи!
      Да, да! И още нещо. Станаха вече 18 години от началото на демократичния процес у нас, или както някои пък го определят като държавен преврат, сваляйки от власт др. Т.Живков.
      Да, наистина минаха 18 години от социално-политическия живот на едно общество. Осемнайсет години от живота на нашето общество, от моя и твоя живот, в пътя ни "За къде?" В НАТО и в Европейския съюз вече сме, а как точно това се случи е отделен въпрос. Само че децата на България заминаха и продължават да заминават. Защо си отиват децата на България? Та това е кръвен данък!!! Защо децата си отиват от земята, на която са се родили, далеч от най-близките си хора? Защо бягат нашите деца?! По времето на др. Т.Живков имаше една много гадничка дума - "невъзвращенец". "Що е невъзвращенец? За мен лично е все едно някой да ти каже, че нямаш "корен". А как може да нямаш "корен", след като няма "дърво без корен"?!
      Спри се,човече, и помисли!  Спри се и помогни! И ти си се родил на това малко парченце от майката Земя. Спри се, помисли и помогни, за да не стават децата ни бегълци! Не е ли време (а ако не е - КОГА?) на глас, силно и високо, българино, да извикаш, та чак ушите да кънтят: 
Стига!!! Не на мутренското общество!
      Може би това е политика с ясен приоритет? Или е ясна и градивна гражданска позиция? А може би е и двете? Как мислиш?
      А ето и какво прочетох днес. Предоставям го и на теб, ти който може би ще прочетеш тези редове, които са май... към категорията "Политика".

1/ Постинга на Рени Велчева: "Докосване до децата"
2/ Постинга на Светла Енчева: "The LAN cannot be used"
3/ Постинга на Pepelopes: "Лесно е да летим, когато сме окрилени от любовта"