Из "Любов без външен стимул"

"За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: 
Обичайте без да очаквате да ви обичат. ... 
Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. ... 
Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат или не. Това се нарича Любов без външен стимул. 
Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен. ... 
Не очаквай хората да те обичат. 
Първата ти работа е да обичаш хората. 
Дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора. 
Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. ...
Едно от правилата на Любовта гласи: 
Пази свободата на другите, както пазиш и своята. 
Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? 
Защото е вън от Любовта.
Казваш някому: "Ти не ме обичаш." Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не. 
Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. 
Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в теб. Никой няма право да се меси в работите на Бога. 
Не търсете и сметка от Бога кому какво е дал. ... 
Казано е: "Не съдете!" 
Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш. 
Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. 
Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. 
Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. 
Не искаш от другите нито почит, нито отплата. 
Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. ... 
Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е 
най-свободният акт в Природата. Тя се проявява непринудено. ... 
Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. ... 
Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, 
ако не те обича, също има причини. 
Така че, и като те обича, да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. 
Знаете ли колко е трудно това?"

Из "Бъдещият порядък" 

"А при Любовта си свободен. 
Човек има нисша и висша природа. 
Когато нисшето почне да служи на висшето, тогава светът ще се подобри. 
Днес в живота има противоречия навсякъде: 
в отделния човек, в семейството, в народите. 
В края на краищата Божествената Любов ще разреши всички въпроси и противоречията ще изчезнат.
Щом работиш по Любов, всичко се разрешава, имаш простор и свобода. Иначе всичко се стеснява, сгъстява се и те ограничава. 
Мъчно се ходи без вътрешна свобода. ...
Народите имат много закони, обаче подобриха ли живота с тях? Подобриха го в известно отношение, обаче Божественото в човека остана недоразвито, народите се обезвериха и станаха крайни материалисти. Животът се механизира.
Чрез безлюбието грехът влиза в света. 
Чрез Любовта доброто влиза в света. ... 
Противоречията в света се дължат на безлюбието. 
Светът ще се оправи само с думата "Люби"! Това, което може да оправи света в един момент, това е Любовта. При нея всички работи стават нормално. ... 
Божественият ред е неизменяем, никой не може да му противостои. 
Хората могат да му противодействат, но да го спрат не могат. 
Той ще се реализира."

Из "Смирението"

"Когато човек слиза, т.е. когато е в своята инволюция, е горделив, 
понеже живее със спомена за високото си минало. 
А когато се качва в своята еволюция, той е смирен, 
понеже вижда над себе си височини, към които се стреми и които трябва да достигне. 
Горделивият слиза, а смиреният се качва. ... 
Смирението е първото условие за създаване на връзка с Бога. ... 
В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. 
Само смиреният може да бъде духовен.
Само чрез Любовта ще разберете смирението. ... 
Смиреният казва: "Господи, не моята воля да стане, а Твоята." 
Висшият израз на смирението е желанието на човека да изпълни Божията Воля."


Петър Дънов - "Изворът на доброто" 
Последно Слово на Учителя, Мърчаево,1944 г., Записал Словото Боян Боев
ИК "Орбел", София, 2000

В нея има събрана цялата мъдрост - тя е от Свише!

Но зависи кой как я чете и разбира!
Освен това всяка книга, написана някога, или днес, която разказва и напътва към "доброто" е полезно четиво за всеки човек във всяко време, и особено в днешното - объркано и сложно време.

Признавам си, от Дънов много не разбирам. Но имам един приятел, който, освен че разполага с уникално много информация за протестантството в България (с което много ми помага да пиша дисертация), знае доста и за дъновизма - http://muntzer2.blog.bg/.

Адски е трудно да обичаш и да не очакваш да отговарят на любовта която даваш. Но може би сте права.

Аз само цитирам казано... Нямам претенциите да съм права. А и доколкото познавам записаното от "словото" на Петър Дънов ми се струва, че самият той не е имал "претенцията" да е прав. Той просто е познавал нещата, за които говори и е искал да помогне на тези около себе си.

http://liternet.bg/publish13/k_kirilov/uteshi/3/03_03.htm

Поздрави! ;)